През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

Японски рибари, които ловили японска жълтоопашатка, успели да хванат гигантски калмар, тежащ около 163 кг.
Сигенори Гото и неговия екипаж ловили около северните брегове на Япония. След 30-40 минути рибарите видели, как от дълбините се надига нещо „червено-кафяво“ По-рано те не са виждали такова нещо. В лодката настъпила суматоха и всички започнали да викат:
– Гигантски калмар! Огромен калмар!
Калмарът, който се оказал самец, успял да излезе от водата и се повлякъл след лодката. В резултат на това животното  загубило най-дългото си пипало. Калмарите имат пет пипала едното, от който е най-дълго. Гото заявил, че предпочита да остави калмара в лодката на безопасно място, но рибарите нямат умения за залавяне на гигантски калмари, за това и животното е пострадало.
След това калмара бил предаден на биолозите. Експертите смятат, че общата дължина на животното е около 8 метра. Ако калмара се бе оказал по-малък, рибарите можеха да го изядат, но ги отблъсквала миризмата на амоняк.
Калмарите са от главоногите. Техни представители се срещат във всички климатични пояси. Повечето калмари не са по-дълги от 60 см. Представителите на гигантските калмари могат да достигнат до 10 метра, въпреки че учените са за фиксирали и по-дълги екземпляри.

Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

Руския щурман Валентин Акуратов в една от своите книги разказва за приключенията си в Африка. Ето една от интересните му истории, в която разказва как пилотите победили крокодилите.
Веднъж, когато летял с екипажа си над Африка Акуратов видял живописна река. Успял да уговори пилота да слязат долу и да я разгледат. Речено – сторено. Тяхната „Каталина“ се приводнила, а екипажа имал възможност да разгледа джунглата по отблизо.
Дошло време за излитане, но пилотите с ужас установили, че в самолета им са се настанили неканени гости – крокодили и хипопотами. При такова „нападение“ трудно биха излетели. Опитали да изплашат животните, стреляли в тях, но резултат нямало. Въпреки всичко екипажа намерил решение на проблема.
Пилотите излели на повърхността малко авиационен бензин, който бързо се разпрострял на  значително разстояние. Когато сместа от бензин и вода стигнала до ноздрите на крокодилите и хипопотамите, те в паника се разбягали. Сега вече спокойно могли да излетят.