Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.
У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.
Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и други. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.
За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.
Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.
Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.
Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и други. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.
Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.
Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март – началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.
Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.
За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.
Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно – чревния тракт и бъбреците.

Това е отхрачващо и болкоуспокояващо средство. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.
На български се нарича още: бял крем, бял тъжек, флорентински крем, градинска перуника, кремък, магарешки уши, манастирско цвете, пеперуга, ружен, син крем, синя ружа, турско цвете, тъжък, хурка.
Използва се коренището. То съдържа до 0,2% етерично масло с главна съставка кетонът ирон, еугенол, ацетофенон, гераниол, линалоол, нафталин, терпени, олеинова, лауринова, бензоена и др. киселини, бензоен, оцетен алдехид, феноли; нишесте, слузни вещества, восъци, смоли, глюкозида иридин, занароза, тлъсто масло, дъбилни вещества, органични киселини, минерални соли и други.
Отглежда се като културно и декоративно растение из цялата страна. Популярно е в почти цяла Европа.
Билката има отхрачващо, общо укрепително, нервоуспокоително и болкоуспокояващо действие. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания. Подобрява функциите на задстомашната жлеза.
В твърде големи дози са възможни нежелателни ефекти от страна на храносмилането и нервната система.
Ето и една от рецептите за прилагане на билката.
2 чаени лъжички ситно счукан корена се залива с 1 чаша вряла вода и след няколко часа се прецежда. Запарката се пие се за 1 ден.

Ясенът е широколистно дърво от семейство Маслинови. У нас се срещат по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Виреят и в областите край река Дунав, Камчия и други.
Ясенът се използва като диуретично и противоревматично средство. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радикулит, воднянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително средство.
Отвара от кората се приема при диария, дизентерия и жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците. Ясенът понижава температурата, успокоява треската, използва се като горчив тоник и стягащо средство.
Смята се, че отварата от кората помага за отстраняване на запушвания в черния дроб и далака, както и при ревматоиден артрит. Листата имат диуретично, потогонно и слабително действие, отпускащо действие особено при лечение на подагра и ревматични оплаквания.
За отварата с ясен и бяло вино се е носела славата, че разтваря камъни и лекува жълтеница.
Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.
В нашата народна медицина се използва белият ясен. Употребява се засъхналият сок манна, който изпуска при нарязване на клонките му.
Ето как се приготва отвара от ясен.
Залейте две супени лъжици счукани кори от бял ясен с 500 мл вряща вода. Сместа се разбърква добре и след като изстине, се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
Според френската народна медицина запарката от листа на ясен, 60 г на 1 л, се приемана всяка сутрин за намалява уврежданията при старост.
Настойка от ясен може да се приготви, като 1-2 чаени лъжички листа се накиснат за 2-3 минути в половин чаша вода, след което се прецеждат. От течността се пие по 1-1,5 чаши дневно, без подсладители и на глътки.
Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за отвара с ясен.
Сварете за няколко минути 1 чаена лъжичка кора в половин чаша вода и оставете така 2 – 3 минути. Приемайте отварата без захар по 1/2 – 1 чаша дневно. Можете да подобрите вкуса ѝ с мента или сладък риган.

Зърната на кориандърът имат репутация на поддържащи здравословното ни състояние агенти. В някои части на Европа, той се смята за традиционно „антидиабетично“ растение.

В някои части на Индия е почитан заради антивъпалителните си свойства. В САЩ благодарение на наскоро проведени изследвания, той е уважаван като подправка, имаща понижаващ нивата на холестерола ефект.

Кориандърът е добър източник на диетични фибри, желязо, магнезий и манган. Той действа защитно срещу салмонела.

Можете да направите здравословно спаначено соте, като към него добавите пресен чесън и кориандър. Той може да се добавя към супи и печени изделия.

Използвайте кориантъра когато правите бульона, с който ще задушавате риба. Прибавяйки на палачинките или на вафлите кориандър, ще им придадете истински източен привкус.

В тенджера на ниска температура смесете ванилено соево мляко, мед, кориандър и канела, и ще получите чудесна топла напитка.

Китайците имат една много интересна особеност, да обличат еднакви тениски, фанелки, … В действителност това не е тяхно изобретение.
Преди много години влюбени двойки в Европа по този начин са се старали да подчертаят своето единство.
Тогава този бум преминал в Япония и Корея.
След това отишъл в Китай и както изглежда, все още не е приключил.
В Китай не само влюбените се обличат еднакво. Това правят приятелки, компания от приятели, дори цели семейства.
А на известният китайски Таобао рекламират дрехи за двама и повече.