Когато езикът на кълвача излиза от устата му, можете да видите малки „крепежни елементи“ благодарение, на които той извлича бръмбарите. Езикът се крепи на специална лента дължината, на която е достатъчна, за да омотае целия череп на птицата.

Кълвачите могат безболезнено да дълбаят кората на дървото благодарение на  уникалната структура на черепа си.

За разлика от другите птици, клюна при кълвача не е съединен направо с останалата част от черепа. Между тях се намира особена тъкан, която изпълнява същата функция, както амортисьора в автомобила.

Кълвача често се опитва да извлече насекомите изпод кората на дърветата, където има продълбани отверстия. С голяма вероятност подобни дървета се заразяват от дърворазрушаващи гъби, които образуват симбиоза с птиците, които ги пренасят на нови дървета.

Тези орехи са популярни в международната търговия. Бразилските орехи не се отглеждат в плантации, а се събират от диворастящи дървета.

По такъв начин се осъществява насърчаване на модела, получаване на добив от тропичните и субтропичните гори, без да се унищожават дърветата.

Орехите се събират от работници емигранти.

През 1985 г. Бразилия е намалила годишно добива си на орехи, отстъпвайки място на Боливия, в която от година на година се увеличава добива на бразилски орехи.

В момента Боливия е станала световен лидер в износа на бразилски орехи.

В някои от орехите има повишено съдържание на афлатоксини, което може да доведе до рак на черния дроб.

Бразилските орехи съдържат малко количество радий.

Веднъж в кръга на петербургските академици, сред които бил Ломоносов, бил и младия княз Иван Курагин, който решил да напомни, че и той е „величина“.

– Аз съм Рюрикович! Моето родословно дърво започва от Владимир Червеното Слънце. Кой може друг да каже такова нещо за себе си? Ето, ти Михаиле, син на Василий, можеш ли нещо подобно да кажеш за своите предци?

– За съжаление не мога,  – тъжно казал Ломоносов. – Работата се състои в това, че всички документи за нашия род са се изгубили по време на потопа.

Един мисионер посещаваше бедните. Веднъж попадна в един мръсен коридор и чу слаб глас:

– Кой е там?

Мисионерът запали клечка кибрит, за да се огледа. Пред очите му изникна потресаваща картина. Материална нужда и физическо страдание, а едновременно с това невиждана надежда в Бога.

Съществото беше като издялано от черно дърво, със спокойни умоляващи за помощ очи и вкаменени бръчки върху изпито лице. Негърка лежеше на парцаливо легло. Вида ѝ предизвика у него искрено състрадание.

Беше хладен февруарски ден, печката не гореше, а вътре беше тъмно.

В този ден тя нямаше вечеря, обяд или чай за закуска.

В нея не бе останало нищо друго освен ревматизмът и вярата ѝ в Бога.

Трудно можеш да си представи човек по-печално място, лишено от всякакъв уют.

Въпреки това жената с треперещ глас пееше:

Аз съм в ръцете на Исус,
Той ме държи.
Завинаги ми е дал мир,
чрез Неговата любов към мен.
На небесата има радост,
за това, че аз съм спасен.
Там ме чака моя Отец.
Там ще ми даде място Той.

Така тя благодареше на Бога и Му принасяше жертва на хвала.

Китайската митология казва че изобретателят на музиката е бил студентът Линг Люн, който използвал бамбукова флейта, за да подражава на птиците.

За разлика от другите духови инструменти, при флейтата звуците се образуват в резултат от разсичане на потока въздух в ръб, вместо използването на специално езиче.

Въпреки, че флейта се отнася към дървени духови инструменти, сега тя не се изработва от дърво.

Различните народи имат различни видове флейти.

В Русия националната флейта се нарича пъйжатка. В Британия националният инструмент е вистл. В Латинска Америка са обикнали кен, а китайската флейта се нарича ди.