Един от най-известните представители на шотландското семейство Лермонт, които са живели през 13 век е бил поетът, певец и мечтател Томас Лермонт, известен също като Томас Римуващия.

Въпреки, че не може да се твърди, дали той е бил истински човек или просто герой от легенда, образът му е имал известно влияние върху шотландската културата.

Красивият лейтенант Георг Лермонт през 17 век е постъпил на служба в Русия, приел православната вяра и станал Лермонтов. Към неговите потомци се отнася поетът Михаил Лермонтов.

Предшественик на Джордж Байрон, който се казвал Гордон, през 16 век се бил оженил за Маргарет Лермонт, което дало повод на поета да причисли Томас – Римуващия към своето родословно дърво.

И накрая, поезията и моралния свят на Байрон оказали силно влияние върху творчеството на Лермонтов. Така връзката им е не само литературна, но е и теоретично свързана по родство в буквален смисъл.

В африканско село живял лечител-магьосник. Много години той лекувал своето племе от различни болести, но остарял. Станало му трудно да събира различни треви.

Веднъж се отправил в пустинята, за да намери едно лечебно растение. Там го съборила силна болка и той не можел да се помръдне.

Изведнъж старият лечител забелязал самотен лъв, който решил, че е намерил лесна плячка и се приготвил за атака.

Лечителят не могъл да се помръдне от мястото си поради силната болка. Той не се боял от смъртта, но ако умре, нямало кой да изцелява племето. Той не можел да допусне, лъвът да го изяде.

Лечителят събрал последните си сили и за секунди до лъвовия скок се превърнал в дърво.

Лъвът се изненадал, когато вместо старика захапал горчив и остър лист.

Царят на животните го изплюл и избягал, виейки от обида.

А по средата на пустинята останало да стои чепато дърво-човек.

Племето на лечителят тръгнало да го търси, но намерило дърво със сочни месести листа. На него била препаската на техния лечител, който по-късно се явил в сънищата на хората от племето  и им казал, че листата са лечебни и ги научил как да ги използват.

Старите хора размножавали полезното растение. Така лечителят останал завинаги с племето си, помагайки му със своята сила и защитавайки го от злото.

В американската столица много по-рано е започнал фестивала на цъфтенето на вишните. Причината за това, е че дърветата са цъфнали по-рано от обичайното.

Основната част на фестивала се провежда на алеята на сакурата около басейна на Tidal близо до мемориала на  Джеферсън.

Хората излизат на улиците на столицата, за да се полюбуват на цъфналите вишни.

Този фестивал се провежда всяка година през април и привлича милиони туристи. В рамките на празника се провежда конкурс за красота, пускат се балони, маршируващи оркестри изнасят концерти, има изпълнения на известни личности и много други прояви. Фестивалът продължава четири седмици.

Честването на този празник е свързан с отбелязването на дружбата между САЩ и Япония. През 1912 г. Озаки Юкио, кмет на Токио, е подарил три хиляди дръвчета сакура на окръг Колумбия. От тогава всяка година се провежда традиционен фестивал на цъфтенето на вишните.

Когато човек е много беден, за него казват, че е „гол като сокол“.

Тук под думата сокол не се разбира птица, а древно стенобитно оръжие, което се използвало при обсада на крепости.

То било гладко, направено от дърво или излято от чугун, без стърчащи части, затова го наричали и голо.

Във втората глава на Битие, Библията ни казва, че Адам и Ева са яли от плода на „дървото за познанието на доброто и злото“ (וְעֵץ הַחַיִּים וְעֵץ הַדַּעַת טוֹב וָרָע).

В продължение на много години, този плод се е смятал за ябълката и е изобразяван съответно така. Но в действителност, Библията нищо не казва за ябълка.

Тогава какво са яли в Едемската градина? Какъв е бил забранения плод?

Митът за ябълката се е появил благодарение на грешката на Св. Иероним, когато той през 382 г. е направил латинския превод на Библията, известен като Вулгата.

Но какъв е бил плодът?

Еврейски източници предлагат няколко отговори: орех, егоз, אגוז; лимон, етрог, אתרוג; лоза, гефен, גפן; пшеница, хита, חיטה; и смокиня, теена, תאנה.

Двете най-разпространени тълкувания са версията за лозата и смокинята, с превес на смокинята, тъй като това е първото дърво, което се появява в книгата Битие.

Освен това, в текстът се казва, че когато първата двойка осъзна своята голота, сложиха на себе си препаски от листа на смокиня.