Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Веднъж при Бога дошъл един възрастен селянин и му казал:
– Може да си Бог и да си създал този свят, но не си земеделец. Ти нищо не разбираш от земеделие. Има много да се учиш.
– Какво ще ме посъветваш? – Попитал Бог.
– Дай ми само една година и нека всичко става така, както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност и нищета – самодоволно казал селянина.
Бог се съгласил. Той дал една година на земеделеца. Разбира се селянина поискал идеални условия: никакви бури, урагани, засушавания, проливни дъждове, никаква заплаха за реколтата. През тази година всичко било по правилата, до най-малките подробности. Когато искал да грее слънце, сияело слънце, когато искал дъжд, изливал се и колкото време искал толкова те продължавали. Всичко било хубаво и селянина не могъл да се нарадва. Пшеницата израснала висока.
Но когато започнала жътвата, в класовете нямало зърна. Селянинът бил отчаян:
– Какво стана? Какво не е наред? – Попитал той Бога.
И Бог му казал:
– Всичко се дължи на това, че е нямало никакво противопоставяне, конфликт, борба, упорство. Ти избегна неприятностите, за това и пшеницата се оказа безплодна. Борбата е необходима. Бурите, гръмотевиците и светкавиците са полезни. Те разтърсват същността на пшеницата и спомагат за наливане на енергия в нея и я изпълват със сила. Това е и основата на плодоносния живот

Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.

След като използвате чадъра, обикновено водата попада върху дрехите ви или другите предмети наоколо.
Но това не може да се случи с чадър, който може да се обърне обратно.
Той може да функционира като обикновен чадър, да ви защити от дъжд или слънце без да съсипва вещите ви.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.