Интересно, колко много хора в света не обичат себе си. Дори смятат любовта към себе си за нещо лошо, егоистично или с други думи казано за тях това е недопустимо и осъдително. Но кажете ми, нима любовта е нещо лошо?
Любовта на човека към самия себе си е основа, върху която се гради целият му живот. Нали в Библията е казано: „Да възлюбиш ближния, както себе си“.
Дори и да не сте вярващ и към Библията да се отнасяте скептично, то разсъждавайте върху смисъла на тези думи: Трябва да обичате хората така, както обичате себе си.
Ако човек не обича себе си, как ще обича другите? Каква любов може да им даде?
Мисля, че причината човек да не обича себе си се крие в обидите и недоверието към себе си, към хората и изобщо към живота. Именно на тази почва възникват всякакъв род комплекси….. и други, които пречат на човека истински да живее.
Това, че не се обичате може да се прояви по различни начини. Най-често срещания вариант е отказ от комплименти, като например:
– Днес изглеждаш страхотно!
– Просто цветът на лицето ми си е такъв.
Или отказ от услуги:
– Браво, ти отлично се справи със задачата!
– Да, но това стана случайно..
Или, когато човек постоянно се отказва да си купи нещо. Той мисли, че по този начин прави икономии, но дълбоко в себе си вярва, че той не заслужава това.
А колко много хора са убедени, че не са достойни за по-добър живот! Доволни са от малкото и не се стремят да получат нещо по-добро. Понякога хората не осъзнават на какви „имена“ откликват,  например като дебелак, очиларко, хлебче…., това също е проява на неприязън към себе си.
Дори не осъзнавате, че самите вие не се харесвате. Или се страхувате да си признаете. Нима човек може да обича истински другите, ако не обича себе си?
Ако човек не се обича, той не се приема, но това означава, че не приема и самия живот.  А това е вече наистина лошо.

Византийският император Валент (328-378), пламенен поддръжник на арианството, искал да принуди Василий Великий, един от отците на църкавата през IV век, да промени символа на вярата според арианството. За целта му изпратил един велможа.
Сановникът започнал раболепно да уговаря Василий, но той казал, че нито една буква няма да измени от символа на вярата. Велможата започнал да го заплашва, че ще му отнеме имуществото и ще го изпрати на заточение, мъчение и даже смърт.
На тези заплахи Василий смело отговорил:
– Ако вземеш имуществото ми, много няма да забогатееш с него,  ето вехтите ми дрехи и няколко книги, това е моето богатство. От изгнание не се боя, нали земята навсякъде е Божия. Смъртта за мен е благословия, тя ще ускори моето отиване при Бога, заради Когото живея и се трудя, на Когото отдавна съм посветил живота си.
Удивен от тези думи, велможът се върнал при императора и му разказал всичко.
Валент изпитал уважение към Василий, заради твърдостта във вярата му и сам дошъл в Кесария, за да го види лично.
Императорът приятелски поговорил с верния на Бога отец на църквата и прекратил гоненията. Когато човек е верен на Бога. Господ ще го примири и с неприятелите му.

Архитектът и уеб дизайнерът Хуан Осбърн прави снимки, модели и дизайн от хиляди думи и фрази. Такива отпечатъци са много актуални и е много модно да се копират на чанти, дрехи и аксесоари.
Всичко започнало с риза-вестник, която се е появила през 70-те години. От тогава „техниката“ на цифровия пъзел си проправя път напред.
Нито едно от произведенията на дизайнера не минава без заложено морално послание, призив…
Самата пацифистка „икона“ се състои от самата дума пацифист, преведена на 300 езика.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.