В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.
Архив за етикет: думи
Истинското приятелство

Истинското приятелство не изпитва завист,
истинският приятел е най-голямото богатство.
Старият и мъдър вожд на викингите празнувал поредния си юбилей.
Шумно и весело пирували неговите приятели и съратници. Всеки ставал и вдигал наздравица за вожда, пели хвалебствени песни за неговата сила, мъжество, храброст и безстрашие. Пожелавали му богатирско здраве, победи в боевете, дълги години живот и всичко най-хубаво.
Дълго и търпеливо ги слушал старият викинг. Накрая станал и казал:
– Благодаря ви братя за добрите думи, които изказахте в моя чест. Видял съм в живота си много скърби и радости, постигал съм слава и почит, получил съм много богатства и земни блага…, но нямам нито един истински приятел.
Думите на вожда съвсем не се харесали на войните му. Скочили от местата си възмутени.
– Как можеш да говориш така? Помниш ли, когато изтърва меча си в боя и аз ти го подадох, за да спася живота ти? – закрещял един от войните.
– Нима си забравил, как враговете ти запалиха дома ти и аз те приютих със семейството ти? – огорчен прибавил втори.
– Дадох ти дрехи и те нахраних, когато беше гол и гладен! – възмутил се трети.
– Да, това е истина, – отговорил вожда, – Аз съм ви благодарен за това и оценявам вашата доброта и грижа за мен. Но помните ли онзи ден, когато получих награда за смелостта си в боя. Маска на завист изкриви лицата ви, много от вас наведоха глави и забиха поглед в земята. А аз очаквах да се зарадвате с мен! А когато бях повишен в ранг, вашите очи станаха тъжни. И вероятно някои от вас са си помислили: „Защо него, а не мен?“ А аз очаквах да споделите моето щастие.
Ние често не разбираме правилно понятието истинско приятелство. Спомням си поговорката: „Приятел се познава в беда“. Ние несъзнателно очакваме беда, за да проверим приятелите си.
Истинският приятел наистина се познава в беда, а най-искрените и преданите се познават в щастието.
Желая ви искрени и предани приятели, умеещи не само да са съпричастни и да ви подкрепят в скръбта, но и искрено да се радват на победите и успехите ви заедно с вас.
Приятелските отношения между хората са най-голямото богатство. Те не се купуват и не се продават, не се печелят на лотария и не се обменят. Душата на човека искрено се радва на истинското приятелство.
За да имаме такова приятелство, трябва постоянно да се стремим да станем вътрешно по-чисти и добри. С една дума, да растем.
Като Божията благодат
Математиците са изчислили, взаимното влияние на писателите
Математиците са създали метод за анализ на литературните стилове и схема на взаимното влияние на писатели въз основа на използването на функционалните думи. Установено е, че разнообразие от стилове, с течение на времето се увеличава с увеличаване на скоростта.
537 текста от английски автори, живели от 1550 г., които имат минимум пет произведения, изследователите са почерпили от библиотеката „Гутенберг“.
За качеството на литературния стил математиците са използвали характерните особености на използваните от автора служебни думи, като to, than, it, if, but, do, be т. н. Те са думи, които служат за свързване на граматични изречения, предлози, спомагателни глаголи. Използването само на функционалните думи в анализа е позволило да се сравнят произведения от различни жанрове, които са много различни по между си лексикално.
Анализирани били 307 думи. Авторите не отчитат контекста, освен това не са отделени различните думи, които се пишат еднакво.
За всеки писател учените са отделили най-статистически значимите сходства в стила на дадения автор с другите и направили графика на взаимните влияния.
Както се очаквало, на авторите голямо влияние са оказали текстовете на непосредствените предшественици.
Неочаквано било, че разнообразието на отделните стилове е нараснал бързо с увеличава на времето.
Изследователите обясняват това, че броят на ранните текстове са сравнително малки, и повечето от тях се четат от всички членове на „литературния отдел“, по този начин писателите се поставят в едно „стилистично поле“. При увеличаване на произведенията, писателите четат само някои от тях, които са малка част от общото количество. А това е спомогнало за увеличаване на стилистичната фрагментация на литературата.
Благодарете, даже и да не изпитвате благодарност
Изглежда април е доста напрегнат. Често срещам хора, които се оплакват, разочаровани са от всичко и нищо не може да ги успокои. Много са станали раздразнителни в къщи и на работа. Всички мислят, че така не може да продължава, но не могат да се спрат.
Където и да сте кажете няколко добри думи от рода на: „От трудностите не можеш да се скриеш!“ или „Не всичко приемайте на сериозно“. На хората им става по-леко. Душевните рани впримчват човека, понякога една дума може да донесе известно облекчение. Обикновено заетите хора са обкръжени от хора също толкова много заангажирани, така че няма кой да спре и да поговори.
Представете си жена, която се връща от работа. Денят й е бил много напрегнат. Тя бърза да приготви вечерята. Малко по-късно се връща мъжа й и ядосано мърмори:
– Пак зеленчуци. Не можеш ли да сготвиш нещо по-хубаво?
– А ти сутринта защо не изхвърли боклука, колко пъти те молих, – изригва като вулкан жената.
Може би по-добре щеше да прозвучи така:
– Навярно е така. Ти си много уморен след работа. Бих искал да ме разбереш, аз също съм уморена….
Но нищо такова не излиза от устата им и те започват да се критикуват за грешките си.
Когато сме уморени, вместо да благодарим се оплакваме: „Защо не си направила това….?“ или „Направи и това и това….“. Мисля, че всеки трябва да се спре и да се запита, дали тези думи иска да чуе твоя събеседник.
Ако сега сте се срещнали не е нужно веднага да се оплаквате и да критикувате. По-добре се усмихнете и кажете нещо приятно. Може някой от вас да каже: „Аз не мога да говоря това, което не чувствам“.“ Когато казваме добри думи, ние започваме истински да изпитваме благодарност. Ако има нещо, от което искате да се оплачете, оставете го за по-късно, тогава вашият събеседник непременно ще ви изслуша.
Като начало застанете пред огледалото и кажете: „Благодаря.“ Няма нищо страшно, ако отначало това бъде за вас като преструвка.