Архив за етикет: думи

Любовта трябва да победи

nakazanie1Детето осъзнава вината си, когато му обясните отношението си към дадена постъпка. Важното е, да го убедите, че е постъпил лошо и не забравяйте да изслушайте мнението му по този повод.

По време на сериозен разговор, не унижавайте детето си. То трябва да чувства вашата любов и грижа ви за него.

Децата направили пакост, искрено се срамуват, че не са оправдали надеждите на родителите си.

Да водиш разговор, в който да разясняваш нещата на едно дете, съвсем не е лесно нещо. Винаги има сълзи, но всичко трябва да завършва с думите:

– Аз те обичам.

Любовта трябва да победи, да помогне да се справим със всякакви трудности във възпитанието.

Пиленцето беше много вкусно

imagesТрима сина живеели добре и преуспявали. Връщайки заедно, те обсъждали подаръците, които били подарили на старата си майка.

Първият казал:

– Аз построих голяма къща на майка ни.

Втория добавил:

– Аз ѝ изпратих мерцедес с шофьор.

Най-малкият от тях се засмял и казал:

– Добре сте се постарали, нямам думи за това, което сте направили. Спомняте ли си, че мама обича да чете Библията? Навярно знаете, че тя вече не вижда добре? За това ѝ изпратих един забележителен папагал, който знае цялата Библия наизуст. Взех го от един старей от църквата, който 12 години го е обучавал на това. Тази птица е единствена по рода си. Достатъчно е мама да назове главата и стиха, и папагалът ще ѝ го каже.

Скоро всеки от братята получил писмо от майка си.

На първият си син тя написала:

„Къщата, която ми построи е прекалено голяма за мен. Живея само в една от стаите, но трябва да я почиствам цялата“.

На втория написала следното:

„Вече съм стара да пътешествам. По-голямата част от времето си стоя у дома. Много рядко използвам мерцедеса. Освен това шофьорът е много груб“.

Най- малкият получил следното писмо:

„У тебе има здрав разум, знаеш какво обича майка ти. Пиленцето беше много вкусно“.

Какво да правя

indexАлександър и Мая седяха на пейката. Сашо бе забелязал, че Мая е тъжна и ѝ предложи да се поразходят, но от ходенето им нищо не излезе.

Мая беше вглъбена в мрачните си мисли и постояно мълчеше. На опитите на Сашо да поговори с нея, тя отговаряше едносрично и отново млъкваше.

Двамата бяха на 18 години и учеха в един и същи клас. Сашо отдавна харесваше Мая, но не смееше да ѝ каже. Когато я видеше тъжна се стараеше да я разсее и развесели.

Накрая Сашо не издържа и каза:

– Мая не мога да те гледам такава посърнала. На мен съвсем не ми е безразлично, как се чувстваш. Искам да си щастлива и да се усмихваш.

Мая въздъхна дълбоко, очите ѝ се премрежиха от сълзи, а думите ѝ потекоха, като голяма река изпълнена с болка и мъка:

– Случайно научих, че баща ми изневерява на майка ми.

Сашо я погледна съчувствено, неговите родители се бяха развели, когато той беше на 10 години. Тогава много тежко го преживя.

– Ако кажа на мама, те ще се разделят, – Мая безпомощно погледна към Сашо. – Какво да правя?

Александър само вдигна рамене, той знаеше, че случаят е безнадежден и обречен на провал.

– Знам, че мъжете понякога изневеряват на жените си …., – Мая едва не се разплака, – но когато става въпрос за майка ми и баща ми, ……това ще нарани мама. А тя е толкова грижовна.

– Майка ми също не можа да го понесе, – сподели Сашо, – дълго след развода я чувах да плаче в спалнята.

– Моят баща е красив мъж – каза Мая – и жените се заглеждат по него.

– Ако само се заглеждат по него, – каза Сашо, – в това няма нищо лошо.

– Скоро, съвсем случайно чух баща ми да си уговаря среща с някоя си Камелия.

– Но това може да е било свързано с работата му, – каза Александър. – Някаква делова среща.

– Ако беше бизнес среща, – ядосано смръщи вежди Мая, – защо ще я нарича „зайче“ и „душичко“?

Сашо не можа да възрази с нищо на това.

– Мисля, че баща ми отдавна изневерява на майка ми, – каза настървено Мая. – Мама цял месец беше в болницата, той е посещаваше там, но вечер се прибираше след полунощ „от работа“.

Мая започна да чертае с обувката си линии пред пейката.

– Съжалявам мама и ненавиждам баща ми за неговото предателство. Ако ѝ кажа, двамата ще се разведат, но ако премълча трудно ще мога да възприема баща си като достоен човек и идеал за мъж. Какво да правя?

Сашо разбираше положението, но не можеше да ѝ даде никакъв съвет.

– Страхувам се, – продължи да излива болката си Мая, – че мама ако узнае за изневярата на баща ми, ще заприлича окончателно на старица. Тя така и не се оправи след операцията.

Мая се разплака. Сашо сложи ръка на рамото ѝ и тихо каза:

– Мая, ти не можеш да им помогнеш, ако сами не се разберат. Каквото и да правиш, всичко зависи от тях двамата. Доколко могат да си простят и да започнат всичко отново без съмнения един спрямо друг.

– Съвсем нищо ли? – Мая го погледна отчаяно в очите.

– Да, – въздъхна тежко Сашо. – Но трябва да внимаваме ние, да не правим така утре, когато имаме свое семейство, дом и деца.

Нека душата ни се весели в Господа

imagesКогато източник на нашата радост е Исус Христос, това не може да се опише с думи. В такъв момент ние се радваме с „неизразима и преславна радост“.

Истинският отговор на унинието, депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от обезсърчението, отчаянието и подтиснатостта, дарявайки ни със спокойствие и надежда.

Вярата в Христос ни довежда до хармония с Бога, изпитваме радост , мир и имаме добро настроение.

Защо става така?

Защото ние знаем, че Той ни обича и нищо не „може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако напълно Му се доверим, в сърцето ни няма да има тъга.

Радвайте се всякога в Господа!

Говорете по-малко и се изразявайте ясно

indexКолко родители могат да кажат, че не са повишавали глас на децата си? За съжаление, не много. Да, много родители крещят на децата си, въпреки че не са искали да го правят.

Но с крещенето, човек може да се справи.

– Пепи, събери си играчките. Виж как си ги разхвърлил. Това е някакъв ужас. Не може да се мини отникъде, навсякъде са пръснати играчки ти. Ако така ги разхвърляш, ще ги счупиш всичките. Но нови няма да ти купим. Ти не цениш това, което имаш, тогава нови ли да ти купим? Няма да го направим. Защо си ги извадил, щом не играеш с тях? А сега кой ще ги събира? Мама? Тази няма да я бъде. Аз няма да събирам нищо. Сам си ги пръскал, сам ще си ги събереш. Сега ще си дойде баща ти и ще почне да се кара. Ти чуваш ли ме изобщо? Хайде , бързо!

Звучи много познато нали? Мисля, че се разпознаваме в тази ситуация. Ако така не сте говорили, то от други родители сте го чували. А навярно сте се върнали и малко по-назад във времето, когато ви се е карала учителката или съвсем наскоро, когато ви е хокал началникът.

Когато започват да ви крещят, кога преставате да слушате и се потапяте в своите преживявания, и се разсейвате? Някои по-рано, други по-късно.

Децата, в зависимост от възрастта, ще слушат първите няколко думи или фрази, но след това ще изгубят нишката на вашите „разсъждения“ след време.

Ако искате едно дете да ви чуе и послуша, говорете кратко и ясно. И не е необходимо да повишавате глас.