Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Аз намерих това, което търсих през цялото време. Моето съкровище, моята перла, това е Христос. И всичко, което Господарят иска от мен се заключава в думите:
„Дейвид, Аз те обичам. Позволи ми да те осиновя. Аз вече подписах всички необходими документи чрез кръвта на Сина Си. Сега ти си сънаследник с Него на всичко, което имам.“
Аз все още съм в процес на продажба на всичко, което имам. Все още се уча да дам време на Отца, моите мисли, моята воля, моите планове. Но знам, че всичко това сменям за съкровището. Продавам всичко, за да купя жива вода, хляба на живота, млякото и меда на радостта и покоя. И всичко това върша без пари. Цената е моята любов, моето доверие и моята вяра в Неговото Слово.
Каква необичайна сделка! Аз давам своето мръсно, дрипаво самочувствие и добрите си дела. Свалям износените чехли на своите усилия, оставам назад безсънните си нощи, прекарани на улицата на съмненията и страха, а в замяна получавам осиновлението на Царя.
Дейвид  Уилкерсън

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.