Цената може да варира в зависимост от важността на събраните данни.
Издание на Financial Times публикува стойността на данните на интернет потребители, както и списък на компаниите открито продаващи информация за потребителя. Оказало се, че „оптималната“ цена на досие с база данни, в които влизат име, пол, възраст и местоположение, за един човек е 0,0005 щатски долара.
За информация относно доходите и колко плащат при покупките си хората, цената е два пъти повече, или около 0,001 долара.
Сайтът LeadsPlease.com продават открито информация за болни от рак или диабет, само за 0.26 долара на човек. Освен това за търговците на едро се предлагат изгодни цени и отстъпки. При това компанията твърди, че получава данни от самите потребители.
Data продава потребителски данни, като ги сортира според платежоспособността и качеството на кредитните обмени. Компанията разполага с данни за всички родили се деца, освен това може да даде информация и за родилките.
Експерти от The Financial Times обръщат внимание на пропуски в законодателството в областта на защитата на личните данни. В края на краищата, в повечето случаи, събирането и продажбата на информация е напълно оправдано.

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……

В американския град Сиракюс, щата Ню Йорк се намира квартал Типерери Хил. Населен е предимно от потомци на ирландски емигранти.
Тук се намира единственият светофар в света, на който зелената светлина е поставена отгоре, а червената отдолу.
Когато светофарът за първи път бил поставен през 1925 г., децата започнали да му чупят стъклата, защото символизиращият зелен цвят на Ирландия се намирал под червения на Британия.
След три години властите се предали и решили да разменят цветовете на светофара за постояно.

Това се е случило през 2005 г.

Едно дванадесет годишно кенийско момиченце се издирвало цяла седмица. Известно било, че е отвлечена, за да бъде насилствено омъжена.

След седмица намерили детето в компанията на три лъва, които са освободили заложницата от уплашените до смърт похитители.

По-късно се изяснило, че лъвовете са охранявали момичето, докато дойде полицията, половин ден. Те не само не я наранили, но и следели никой да не се приближава до нея.

Животните се отдалечили, едва когато се появили служителите на закона.

Специалистите предположили, че вследствие на тази благородна реакция на хищниците, потекли сълзите на момиченцето, а плача му напомнили на дошлите за техните собствени деца.

Денят беше горещ, но в магазина бе прохладно. Майка с две деца търпеливо чакаше на не много голямата опашка. Децата с любопитство оглеждаха всичко наоколо.

В магазина влезе полицай. На кръста му бе препасан пистолет, а от джоба му се подаваше антена на радиоприемник.

Едно от децата любопитно започна да оглежда мъжа и след като полицаят го погледна, плахо попита:

– За какво ти е това?

Мъжът се засмя, потупа детето по главата и каза:

– С това ще те арестувам, ако не си купиш сладолед.

Момчето усети че мъжът се шегува и му се усмихна приветливо. Другото дете посочи с пръст антената, която предателски надничаше от джоба и попита:

– А какво е това?

Мъжът намръщи вежди и каза кротко:

– Това е радиостанция.

Любопиткото не се успокои, а продължи разпита:

– А какво правиш с нея?

– Слушам къде бабите са припаднали из селото.

Магазинеркта весело се усмихна, а уморените лица на хората в магазина се разведриха.