Всички родители обичат децата си и са готови да общуват с тях, когато са свободни, но нещата не винаги стават така, както ги искаме.

Например, ако главата на семейството се върне в къщи от работа изморен, то изобщо не му е до игри. Обикновено му се иска малко да полежи. За да се излезе от такава ситуация ти е необходима фанелка за игра Pley Mat.

Измореният баща само трябва да облече тениската и удобно да легне на дивана или на пода.

Pley Mat са фанелки, на които са принтирани интересни модели за игри. Ако бащата не е в състояние да играе с децата си на площадката, то тази тениска може да му помогне до някъде.

На нея са изобразени стилизирани пътни карти, по които може да се пътешества на малки коли играчки.

Докато децата си играят, таткото може да си подремне. В същото време той ще получи и масаж от колелетата на движещете се коли играчки.

Истината е, че ако децата си устроят надбягвания или аварии, вместо масаж могат да се получат редица синини.

Тази фанелка е измислена от дизайнерката Besky Thada, която е майка на малко момченце, което само й е подсказало тази идея.

Тези тениски могат да се използват и от майките, но гърбовете на бащите са по-широки и върху тях има повече пространство за увлекателни пътешествия.

И все пак не забравяйте, че децата се нуждаят най-много от живо общение.

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.

Завършващите гимназия в сръбския град Пирот решили да се откажат от скъпите рокли и костюми за бала, за да дадат икономисаните пари на нуждаещите се. По време на акцията ученици и преподаватели събрали 310 000 динара, които били предадени на три семейства с тежко болни деца.

След тържеството в гимназията, випусниците преминали през центъра на града с тениски с надпис на гърба : „Вашите пет минути на блясък са нечия цел в живота“.

Двегодишният Алфи Джонс страда от рядко генетично заболяване, което лекарите наричат „небалансирано хромозомно пренареждане“.

Алфи е единственият човек в света, у когото лекарите са намерили такава рядка болест, която до сега не е имала дори име. Момчето е роден с различни здравословни проблеми, включително отвор в сърцето, глухота и частична слепота. Освен това, той не може да ходи. Лекарите са установили, че заболяването влияе на 11-ата и 15-та хромозома.

Най-вероятно, момчето никога няма да може да ходя, заради вродената дислокация на тазобедрената става. Но майката на малък британец, 37-годишната Мери Джоунс, който има шест други деца, не се отчайвайте и нарича сина си „слънчев лъч“.

– Въпреки всичко, което се е случило с Алфи, той е много щастлив. Всеки, който го срещне веднага се влюби в това малко човече. Вече сме достигнали до такъв етап на възприемане, че когато погледнем към него, го виждам като наш син. – казва Мери. – Аз го обичам много Имахме някои проблеми в семейството преди раждането на Алфи, но той ни накара да спрем и да помислим за това, което е важно Той стана спойката, на нашето семейство.

Баща на Алфи, 42-годишният Кент Джоунс заяви:

– Не знам колко още ще живее синът ми. Лекарите твърдят, че за първи път се сблъскват с такъв случай. Дори не знаем какво го очаква в бъдеще.

Сега родителите на момчето се опитва да съберат 30 милиона долара, необходими за оборудването на специална сензорна стая и придобиване на оборудване, които са жизнено важни за детето.

– Надявам се, че ако можем да събере пари, за да купим всичко, което трябва, Алфи ще живее дълго и щастливо, –  казва майката на детето.