Повечето от хората имат съвсем малка представа как се движат различните фигури по шахматната дъска.

Във целия свят има само 1000 международни гросмайстори.

В същото време, абсолютно всички учени признават, че шахмата е един чудесен инструмент за развитие на ума.

Професионалните играчи почти винаги показват по-добри резултати в точните науки. Те са много по-усърдни и имат по-аналитично мислене.

Тогава преподаването на шахмат може да доведе до по-добро развитие на децата.

Вярвам, че въвеждането на такъв предмет, няма да е допълнителна досада за учениците, а ще допринесе за развитие на уменията и характерите на учащите се.

В някои училища съществуват театрални кръжоци. Те не са задължителни, децата в тях се записват по желание. В тези кръжоци желаещите се обучават на актьорско майсторство.
Отчитайки, с какви темпове се развива киноиндустрията в света, си задавам въпроса:
„Трябва ли да обучаваме децата си да снимат филми?“
Може би едно такова обучение ще им помогне да развият по-добре въображението си.
Представете си колко хубави филми биха се появили, например, като тези на Стивън Спилбърг, но за това е необходимо съответстващо образование в училище.

В училище се учат предимно абстрактна алгебра и геометрия, която малко хора биха приложили в живота си.

Повечето от децата смятат тези предмети за скучни, тъй като самото обучение предлага само една гола теория.

Навярно повечето от учащите биха се увлекли от точните науки, ако ги изучаваха с практически примери или чрез изработване на различни устройства.

Ако се прилагат такива и подобни методи на обучение в училище, може би, в света ще се появи нов Леонардо да Винчи.

Днес в училище се преподават най-различни предмети – биология, физика, химия, алгебра, литература, чужди езици и др. Те трябва да насърчават формирането на образована и хармонична личност.

Някои учени смятат, че в списъка на задължителните учебни предмети трябва да фигурират съвсем други предмети.

Ако попитате някой ученик от началното училище по този въпрос, той ще ви отговори:

– Да съчиняваш и измисляш собствени истории е весело и забавно.

Много учени твърдят, че за по-доброто развитие на творческото мислене, децата трябва не само да изучават класическата литература, но и сами да пишат книги.

А защо не и фантастичен роман?

Всички се събраха на гробището. Небето беше тъмносиво и мрачно. Можеше да се подуши снега в студения северен вятър. И в шестте гроба бяха пуснати ковчезите.

Един глас от тълпата зададе въпрос, който вълнуваше всички присъстващи:

– Всички ли така ще умрем?

Свещеникът бе почти 60 годишен, той обикновенно се държеше топло и приятелски с хората.

– Всички ще умрем, приятелю, но никой не знае кога, – каза свещеникът. – За това винаги трябва да сме готови да се срещнем с Бога.

Михаил не се стърпя и заговори:

– Какво да правим с тази болест? Тя е цяла напаст, може да отнесе всички ни.

– Най-добрата защита е молитвата, – каза свещеникът. – Най-добре е да отидем в църквата и да изповядаме греховете си, така че ако Бог реши да ни вземе да сме готови.

– Но нали тази болест се разпространява много бързо между хората, които са струпани на едно място? – гласът на Милена потрепера. – Не е ли по-добре да останем по домовете си, за да се избегне контакт с болните?

– Ако си останете у дома, няма да можете да ходите на църква. Светостта е най-доброто лекарство, – настояваше свещеникът на своето си.

– Ако стоиш настрана от останалите, има по-голям шанс да избегнеш заразата, – обади се Катя.

– Трябва да отменим събиранията на много хора на едно място, да затворим пазара, да не допускаме външни хора в града, – прокламираше Мирон.

– Но ако останем по домовете си, как ще вършим работата си? – попита Слави.

– Ако затворя магазина си, ще загубя много пари, – провикна се Нено, – но съм готов да го направя, за да спася живота си.

– Тази болест е изпратена от Бога, за да ни накаже за греховете ни, – каза свещеникът. – Светът е станал зъл. Навсякъде се ширят сладострастия и непочтителност. Мъжете са затънали в пиянство и разврат, жените излагат на показ телата си, децата не се подчиняват на родителите си. Бог е разгневен и яростта му се излива върху нас. Къде ще избягате от неговата справедливост? Тя ще ви намери, където и да се скриете.

– Какво да правим тогава?

– Ако искате да живеете, – извиси глас свещеникът, – трябва да ходите на църква, да изповядате греховете си и да водите по-праведен живот.

– Това не е живот, – извика един доста едър мъж от множеството, –  вие ни обричате на смърт.

Повечето от хората не бяха съгласни със свещеника. Те подкрепяха в мислите си този мъж. Напастта бе дошла, трябваше да се направи нещо …….