Групата е основана в Бобруйск , Беларус, през 1988 г., но е станала известна  в Русия.

В края на август 2014 „B-2“ представи клип към песента си „Взеха ме във армията“. Според феновете им, в композицията се описва войната между Украйна и Русия.

В песента има стихове като: „Трябва да призная, не мислех, че може да бъде така, който вчера ми беше приятел, днес е мой враг“ и „за победа се хвърляме над слабите като върху кости“.

Клипът на песента е много интересен.

В него музикантите се появяват в чисто бели костюми, които след втория куплет се покриват с червено, като кръв.

Музикантите се стараят да „избегнат“ тази кръв, но няма накъде да отстъпват. Накрая костюмите им стават абсолютно червени.

Любителите на екстремните спортове, скоро ще получат нов вид за развлечение.

Вейкбордингът, който е свързан с езда по вълните, сега ще бъде видоизменен за движени във въздуха.

Благодарение на съвременните технологии и иновативни материали екстремните спортове са достигнали качествено ново равнище.

Група ентусиазирани инженери са предложили създаването на средство за получаване на нестандартни дози адреналин в облаците.

В основата на развлечението е вейбординг, движение върху дъска върху вълните, следвайки плаващ катер. Сега този спорт от водата ще бъде принесен във въздуха. В случая въжето ще бъде дърпано от самолет.

Устройството за такова придвижване във въздуха е наречено Wingboard.

За разлика от морската версия Wingboard има напълно друга форма. На дъската са закрепени закопчалки и стабилизатори. В долната част има малко шаси за излитане и кацане.

Старта се извършва направо от земята. След като се пристегнат специалните закопчалки към дъската, едва след това се хваща кабела с кормилото. Пилота на  Wingboard има на гърба си парашут, а на главата си каска.

Първо се ускорява дъската при излитане, следвайки самолета. Управлението се осъществява с кормило закрепено на кабел, също така се използва умението да се балансира с телесната маса.

Разговаряли група младежи в църквата.

– Ти днес чете ли от Библията? – Лили попита Иван.

Тя отговаряше за младежката група.

– Не, нямах време! – опита се, да се оправдае Иван.

– Ах, така значи, нямал време! – закани му се Лили. – Тогава твоят рожден ден се премества с един ден назад.

– Как така с един ден назад? – недоумяваше Иван. – И защо така реши?

– За всеки ден без Библия, ще премахваме рождения ти ден, Иване! В този ден ти не си живял! Така ще бъде и за всички останали, – уточни Лили.

Бойци от Ислямската държава са пуснали медийни материали, показващи как членове на религиозната полиция изгарят хиляди християнски книги, които радикалните ислямисти смятат за светотатство и поругание по отношение към Аллах.

Видео и фотографски материали, представени от информационната агенция Amaq, показват как джихадистите от Diwan Al-Hisba хвърлят в огъня книги и ръкописи с разпятия на корицата в огъня.

Актът на вандализъм се е извършил в крепостта на терористичната група в Мосул, в северната част на Ирак. Това е последният инцидент, в който джихадисти се стремели да очисти обществото от всичко, което не се вписва в тяхното тълкуване на исляма.

През февруари миналата година, бойци от Ислямската държава са унищожили около 10 000 книги и над 700 редки ръкописи, когато са взривили библиотеката в Мосул. Смята се, че в нея са се намирали колекция от иракски вестници, датираща от началото на 20 век, карти и книги от времето на Османската империя и много други редки екземпляри.

Обръщайки се към местните жители, екстремистите заявили:

– Тези книги възпрепятстват вярата и призовават към неподчинение на Аллах. Поради тази причина, ще бъдат изгорени.

Преди година, сирийските джихадисти са започнали да унищожават надгробни паметници и могили в гробищата.

В сиропиталището доведоха малко момиченце. То се казваше Таня. Имаше големи сини очи и рижи къдрици, които се преплитаха безразборно на главата му. Когато влезе в детския дом, то се почувства несигурно и се оглеждаше плахо наоколо.

Наближаваха празници и децата в дома тръпнеха в очакване.

Сутринта дойдоха група младежи, от някакво предприятие и донесоха подаръци. Всичките пакети бяха раздадени на децата. Нито едно от тях не бе забравено.

Таня също получи подарък. Тя го стискаше здраво и с нетърпение очакваше времето, когато щяха да ѝ позволят да го отвори. От него така ухаеше на шоколадови бонбони, хрупкави вафли и …. на мандарини.

„О, мандарини, – помисли си радостно Таня. – опитах ги само веднъж …..бяха толкова сочни и вкусни“.

За миг тя забрави за своите незгоди. Струваше ѝ се, че щастието …. са тези мандарини.

Гостите си тръгнаха и децата се прибраха по стаите си. Таня едва бе влязла в спалното помещение, когато я приближи Рада. Тя командваше всички момичета в групата и те я слушаха.

– За новодошлите е твърде рано да ядат сладко, – каза Рада, грабна пакета на Таня от ръцете ѝ и го завъртя във въздуха,  – ще им изпадат зъбите.

Останалите момичета се засмяха. Таня също се засмя, но какво можеше друго да направи, тя бе шокирана и сериозно се изплаши.

Скоро момичетата я забравиха. Те разтваряха шумно пакетите си и показваха една на друга какви бонбони бяха им се паднали. Из стаята се носеше приятна аромат на корите от обелените мандарини.

Таня седеше до прозореца и гледаше навън. Тя не искаше да плаче, но сълзите сами се търкулваха една след друга от очите ѝ.

Когато легнаха да спят Таня започна да си мечтае:
„Ще дойде някой добър вълшебник и ще ме отведе оттук, далече от този мръсен град, от това мрачно сиропиталище, от дракащите се и крещящи деца“.

На сутринта Таня се събуди. Отвори шкафчето си и замръзна на място от изненада. Там имаше шест бонбона и цели три мандарини.

Таня вече е голяма жена, но и до сега си спомня за добрата ръка, която ѝ бе доставила толкова радост, в онази сутрин, когато тя се чувстваше отхвърлена и нещастна.