Трябва винаги да се молим и да чакаме пред лицето на Господа, докато до нас достигне шумът на приближаващия дъжд.

Какво ни пречи да искаме великото от Господа?

Без съмнение ще го получим, ако искаме с вяра и имаме смелост да чакаме пред лицето на Бога, не прествяйки да изпълняваме през това време това, което ние под ръка.

Ние не можем да създадем вятър и да го задвижим, но можем да поставим платно, за да хванем попътен вятър. Не можем да създадем електричеството, но можем да поставим проводник, по който той ще действа.

С други думи, ние не можем да управляваме Духа, но можем да заемем пред Господа такова положение, че да изпълним поръчаното от Него, което ще се окаже въздействие и влияние от мощното Му дишане.

Един кораб потънал. Двама корабокрушенци успели да се хванат на една дъска и едва се задържали над водата.

Един от тях започнал да се моли:

– Господи, прости ми! Аз много греших, пиех, пушех и мамех ….повече никога …

– Спри! – казал втория. – На хоризонта кораб.

Каква полза от това, че се безпокоите? В края на краищата, вие сте на борда на кораба, който не можете да контролирате. Дори и капитана да ви предостави руля, вие няма да можете да „вземете рифовете“.

И въпреки всичко се вълнувате, сякаш сте капитан. Успокойте се, Бог е Господ.

Смятате ли, че всичко това суетене и непрестанен шум наоколо означава, че Бог е оставил Своя трон?

Грешите! Неговите коне се придвижват мощно, бурята е колесницата Му. Той им е сложил юзди и ги управлява по волята Си. Бог е все още Господар на положението. Повярвайте Му. Ще имате мир. Не бойте се.

Моля ви, не се обезсърчавайте! Това е опасно изкушение, то е коварно и не се забелязва, но идва като враг към вас.

Унинието стяга сърцето и го изсушава. Прави го неспособно да възприеме благодатта. То преувеличава всичко. Придава на всичко лъжлива окраска и така прави бремето ви непоносимо.

Божиите намерения за вас и подкрепата, която ви дава,  се изпълняват от Неговата безгранична мъдрост.

Човешкият живот е непредсказуем. Въпреки, че той ни изглежда твърде жесток, понякога в него се случват чудеса.

Деница донесе тримесечната си дъщеря Катя в болницата. Тя бе много притеснена.

– Детето ми има висока температура, – каза майката на лекаря.

– Елате да запишем данните на детето, – каза лекарят.

Катя увита в одеяло остана сама в стаята.

В това време Лена се движеше съвсем тихо из болницата. За да не се набива на очи, тя бързо облече една бяла престилка. Който и да я погледнеше, щеше да си помисли, че е медицинска сестра.

Лена видя бебето оставено в стаята, бързо го грабна и напусна болницата. Тя качи Катя в колата си и я откара на стотина километра далече от мястото, от където я бе взела.

Лена не можеше да има деца, а мъжът ѝ искаше непременно да си имат поне едно дете.

– Ако и тази година не забременееш, – беше я заплашил мъжът ѝ, – ще те напусна.

Тя успя някак да го залъже, че е бременна, а когато настъпи време да роди, му каза:

– За да не загубя детето, ще отида при майка ми да родя. Там въздухът е по-чист, а не като този тук в града.

– Щом смяташ, че е по-добре за детето, – бързо се съгласи мъжът ѝ, – иди. Имаш ли нужда от някаква помощ?

Лена поклати глава.

– Моля те, не ми звъни постоянно, не искам нещо да се обърка при раждането. Когато родя веднага ще ти се обадя.

И тя замина……

Така откраднатото бебе Катя стана дете на други родители. За нея много се грижеха. Баща ѝ във всичко ѝ угаждаше. Тя бе неговата любимка.

А родната ѝ майка пусна хиляди обяви със снимки на момиченцето си. Деница дълго се молеше със съпруга си:

– Господи, моля те върни ни дъщеричката.

Когато Катя стана на 16 години, в новото семейство тя се казваше Наталия, забеляза, че не прилича на никого от родителите си. Същата година забременя. За да оформи попечителство върху своето бъдещо дете, тя трябваше да покаже акт за раждане.

Когато попита майка си за този документ, Лена я излъга:

– Някъде съм го забутала и не знам точно къде е.

Наталия не остана със скръстени ръце, а се разрови в документите на майка си, разбира се тайно. Намери акта си за раждане и бързо го занесе  в съответното учреждение.

– Вашият документ е фалшифициран, – казаха на Наталия от там.

Лена бе привикана да даде обяснение за фалшивият акт за раждане.

– Аз не съм биологичната майка на Наталия, – призна Лена, – но истинската ѝ майка я остави и никога няма да се върне за нея.

Наталия не ѝ повярва. Тя намери свои снимки като бебе и ги изпрати В Центъра за изчезнали деца. От там ѝ изпратиха сведение, че през същата година на Деница Христова е изчезнала тримесечната ѝ дъщеря от болницата.

Наталия бързо се свърза с Деница. Чрез ДНК тест, се установи, че Деница е истинската майка на Наталия.

След толкова много години най-накрая майка и дъщеря се събраха, а Лена бе осъдена на 12 години лишаване от свобода, за отвличане на дете.

Понякога човек остава в безизходна ситуация. Единственото, което му остава е да се надява и да вярва. И често вярата се възнаграждавана.

Ако искате да изградите една дълбока връзка с Бога, трябва да направите път за нея. За да бъде Бог най-добрият ви приятел, ще трябва да даде най-доброто си време за Него.

Необходимо е да имате ежедневно тихо време с Бога. Така ще можете да опознаете Бога по-добре.

В Псалм 25:14 се казва: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят и ще им покаже завета Си“.

Много хора не познават Бога. Те не са опитали Божията любов. Не разбират, защо Той прави това или нещо друго. И все пак, Библията казва, че приятелството с Бог е запазено за тези, които го почитат, с други думи, тези, които прекарват времето си с Него.

Какво би било едно приятелство, ако никога не сте инвестирали време в него? Приятелят се нуждаят от внимание.

Вие никога няма да познавате Бог интимно, ако всичко, което правите е просто да ходите на църковните служби.

Трябва да се четете Божието Слово и да Го питате: „Боже, има ли нещо, което искаш да ми кажеш?“ Не използвате модерни фрази или възвишени думи. Говорете с Него истински, простичко и обикновено. А след това слушате!

В Библията се казва: „И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“.

Фокусирайте се върху Бога, и слушайте, какво Той ви говори.