Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?

Ако ние, като вярващи, искаме да бъдем верни слуги в Божието царство, трябва да се научим да мълчим. Много малко от нас всъщност знаят как да го правят.

Когато имаме свое собствено становище по някакъв проблем, ние смятаме, че всеки трябва да знае за това. „Аз ще им кажа какво мисля по този въпрос“, – си казваме.

Не правете подобни грешки. Вашето мнение на никого не е нужно и ако все пак го изкажете, то само ще отблъснете хората от вас и ще навредите на себе си. Вместо това се научете да мълчите.

Това се отнася особено за сферата на духовното разбиране. Когато Светият Дух разкрие пред вас нещо във връзка с дадена ситуация, не тръбете за това из целия град. В противен случай Господ не би ви доверил откровение или разбиране за неща или ситуации.

Сблъсквала съм се с подобно нещо не веднъж. Има ходатаи, които са получили откровение за нечии слабости или нужда. На тях е бил открит проблем в живота на някого, за да се молят за този човек. Но вместо да запазят тази информация между себе си и Бога в молитва, те я разказват на други хора.

В резултат на това, те престават да бъдат ефективни като ходатаи.

Не позволявайте подобно нещо да се случи. Развивайте у себе си умението да мълчите и на дявола ще му бъде все по-трудно да навреди на молитвения живот и служението на други хора.

94 годишната еврейка разказва за оцеляването си в няколко нацистки лагера по време на Холокоста.

Laura Раск е била номер 79564. Тя е станала свидетел на това, как много хора били отведени до „сградата с душовете“ в Биркенау.

Не мина много време преди да я извикат. Тя бе ескортирана до мястото на предстоящата ѝ гибел.

– Затворник 79564, – някой се провикна по високоговорителя.

Тъй като Laura Раск бе третирана като политически затворник, бе спечелила временна отсрочка преди смъртта си.

Разпитваха я във връзка с бягството ѝ от Peterswaldau. Служителите на SS изглеждаха впечатлени от смелостта и куража ѝ.

Достигна се и до съдбоносния въпрос:

– Харесва ли ти в Аушвиц?

Тя разбра, че животът ѝ висеше на косъм и че всичко зависеше от отговора ѝ:

– Не мога да се оплача, – отговори Laura Раск.

Един човек бил много практичен, във всичко търсел ползата. Срещнал приятелят си, който бил християнин и го попитал:

– Каква ми е ползата да вярвам в Бога?

Християнина се замислил, а после попитал:

– Случвало ли ти се е да преминаваш през неприятни събития, но най-накрая, всичко приключва добре?

– Да, разбира се, – казал прагматикът. – Но каква е тук връзката с вярата?

– Вярата ще ти помогне да преживееш периода на безпокойство, докато сам да разбереш, че всичко се е уредило.