Архив за етикет: време

Европейските орнитолози са загрижени

И има за какво да са притеснени. Птиците не са отлетели за зимата.
За първи път от 85 години при настъпването на студеното време, птиците не отлетяха на юг. Ако по-рано специалистите можеха да хванат до 30 хиляди птици по миграционния им път, за да ги бележат с метални пръстени, сега броя на уловените е много по-малък.
Някои експерти смятат, че причина за това е изменението на климата. Изглежда в района е станало толкова топло, че птиците не отлитат на юг.
Аномалии на времето винаги стават. Но те имат различен знак. Всяка аномалия не е свързана с промяната на климата, защото той е поне до някъде устойчив.
Орнитолозите са загрижени за оцеляване на тези видове птици в новата среда. В Естония, властите са се обърнали към хората чрез медиите с молба, да не хранят птиците. Защото те могат много по-късно да се отправят към топлите краища, а по пътя има вероятност да загинат.

Моето съкровище е Христос

Аз намерих това, което търсих през цялото време. Моето съкровище, моята перла, това е Христос. И всичко, което Господарят иска от мен се заключава в думите:
„Дейвид, Аз те обичам. Позволи ми да те осиновя. Аз вече подписах всички необходими документи чрез кръвта на Сина Си. Сега ти си сънаследник с Него на всичко, което имам.“
Аз все още съм в процес на продажба на всичко, което имам. Все още се уча да дам време на Отца, моите мисли, моята воля, моите планове. Но знам, че всичко това сменям за съкровището. Продавам всичко, за да купя жива вода, хляба на живота, млякото и меда на радостта и покоя. И всичко това върша без пари. Цената е моята любов, моето доверие и моята вяра в Неговото Слово.
Каква необичайна сделка! Аз давам своето мръсно, дрипаво самочувствие и добрите си дела. Свалям износените чехли на своите усилия, оставам назад безсънните си нощи, прекарани на улицата на съмненията и страха, а в замяна получавам осиновлението на Царя.
Дейвид  Уилкерсън

Необходим на всеки

Той е много необходим в големия град за всеки жител, въпреки, че заради него хората губят понякога доста време. През целия живот, загубите се изчисляват на месеци чакане. В него е смесено оранжево и синьо, за бъде достъпен за всеки. Между другото, в един от градовете на Южна Америка официално е разрешено той да се игнорира нощно време.
А сега е време да напрегнете малко мозъка си и да откриете: Кой е той?
Не поглеждайте отговора преди това, не е честно!
Отговор: рафотевс
Коментар: В големия град без контрол на трафика е почти невъзможно да се движите, особено с транспорт.
Жителите на големите градове прекарват около 6 месеца от живота си в очакване на зелена светлина.
Има хора, които страдат от далтонизъм, за това е установена строга последователност на светлините, червено, жълто и зелено, отгоре надолу. Поради това, че има хора, които не различават червено и зелено, червения сигнал има оранжев отенък, а зеления – син.
В Рио де Жанейро, от 22:00 до 5 часа сутринта водачите на леки автомобили могат да карат и на червен сигнал. Тази мярка има за цел да се намали рискът от автомобилни грабежи.

Доказателство

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

Бързи указания по телефона

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.