При подземния добив на руда, тунелите се пълнят с топлина, не толкова от самата работа, колкото от излъчването на околните стени. Екип изследователи от университета Макгил в Канада е предприел да разбере как тази топлина може да се използва след затварянето на мината. Те изчислили, че от всеки километър на един типичен подземен рудник могат да се произвеждат 150 кВт на топлина и да се стоплят от 5 до 10 канадски семейства по време на пиковите часове.
Няколко области в Канада и Европа вече използват геотермалната енергия от изоставените мини. Правят се опити за разработване на общ модел, който да предсказва потенциала на геотемалната енергия в различни шахти.
Изследователи са анализирали топлинния поток от тунелите в мините със затоплена вода. В такива ситуации, топла вода може да се изпомпва от мината до повърхността, топлината се извлича, а студената вода се връща обратно. За да може системата да е стабилна, топлината не трябва да се извлича по-бързо, отколкото може да се попълни от околните скали.
Изоставени мини изискват постоянно наблюдение и скъпо възстановяване, геотермална употреба на мините ще се компенсират тези разходи и ще помогне на минната индустрия да стане по-устойчива.
Екипът вярва, че до един милион канадците могат да се възползват от геотермална енергия. Това може да стане с още по-голяма потенциална полза за по-многобройно население в страни като Великобритания.

Веднъж един млад монах вървял по брега на морето с учитела си и му задавал различни въпроси. Но в действителност той искал да узнае, какво мисли стареца за силата на неговата вяра и дали го смята за най-добрия си ученик? В края на крайщата, светия старец взел само него на този дълъг поход. И те всеки ден, не знаейки почивка, вървели по пътя.
– Учителю искам да пия, жаден съм, – казал ученикът.
Старецът спрял, помолил се и казал:
– Пий от морето.
Ученикът послушно загребал вода от морето и едва не извикал от радост. Вкусът на морската вода не бил солен или горчив, а сладък, като от извор. Той се втурнал към морето да напълни съда си с вода, за да има за из път, ако ожаднее.
– Какво правиш? – учудил се старецът. – Или ти се съмняваш, че Бог не е само тук, а и на всякъде?
Ученикът отново отпил от своя съд и веднага изплюл водата, тя вече не ставала за пиене.
– Виждаш ли, братко, че дълбочината на твоята вяра може да се измери само с една глътка вода, – казал стареца, като по този начин отговорил на всичките му въпроси.

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.

Голяма част от водопада, който е един от най-големите туристически атракции в Бразилия, пресъхна заради продължителното засушаване в южния бразилския щат Парана.
Разположен на границата между Бразилия и Аржентина с ширина 2,7 км включва в себе си 270 отделни водопада. Височината, от която пада водата достига 82 метра, но при повечето водопади е малко над 60 метра.
Според данни от Националния парк Игуасу, има спад на водата в водопадите и то три пъти. В резултат на това голяма част от тях са пресъхнали и са се
оголили отвесни скали.
Наред с водопада Виктория в Африка, и Ниагара Фолс на границата на Канада и Съединените щати, Игуасу се смята за един от най-живописните в света.

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.