Архив за етикет: вода

Не забравяйте да благодарите

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.

Световно известният водопад Игуасу в Бразилия е пресъхнал поради засушаване

Голяма част от водопада, който е един от най-големите туристически атракции в Бразилия, пресъхна заради продължителното засушаване в южния бразилския щат Парана.
Разположен на границата между Бразилия и Аржентина с ширина 2,7 км включва в себе си 270 отделни водопада. Височината, от която пада водата достига 82 метра, но при повечето водопади е малко над 60 метра.
Според данни от Националния парк Игуасу, има спад на водата в водопадите и то три пъти. В резултат на това голяма част от тях са пресъхнали и са се
оголили отвесни скали.
Наред с водопада Виктория в Африка, и Ниагара Фолс на границата на Канада и Съединените щати, Игуасу се смята за един от най-живописните в света.

Който е жаден нека да дойде и да пие

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.

Защо са нужни?

Попитали един мъдрец:
– Разбирането на хората и добротата са необходими елементи за по-добър живот. Какво друго е нужно освен любов и красота? Защо са необходими знанията, съмненията и забележките?
Мъдрецът казал:
– За да узрее прасковата са й необходими слънце и вода. Навярно сте виждали, какво става, когато слънцето грее по-дълго или по-силно? Става ужасно бедствие. Ако поливате растението правилно, водата за него ще бъде истинска благодат, а ако го поливате често  растението ще започне да гние и водата ще го разруши.
Дайте на човек непрекъснато добро и той ще се изтощи дотолкова от него, че накрая ще стане нещастен. Ако не направите забележка навреме и то критика, която би му оказала въздействие, ще сгрешите.

Кое е най-….

Легна и се замисли. Пред очите му оживя образа на покойната му майка. Спомни си думите й:
– Кое е най мекото нещо на света, сине?
– Пухената възглавница, – й бе отвърнал без да се замисли.
– Не, синчето ми, твоята ръка е най-мекото нещо на света.
Той не беше й повярвал, но после забеляза, че лягайки върху меката възглавница, слагаше ръчичка под бузата си. Да, майка му се бе оказала права.
– А кое е най-сладкото нещо на света? – отново го бе попитала тя.
Тогава той бе изброил всички лакомства, които познаваше, но майка му бе поклатила глава:
– Не , най-сладкото на света е водата.
Майка му и този път се бе оказала права. Каквито и сладки неща да бе ял и пил, когато бе жаден, водата му се струваше по-сладка от всички тях.
Веднъж мака му го попита:
– А какво е щастие?
Бързо и бе казал тогава:
– Да имам голяма къща, като палат.
Майка му бе въздъхнала:
– Не, синко, не. Запомни, че най-голямото щастие на света е да бъдеш свободен.
Тя гледаше в една точка, а очите й се бяха напълнили със сълзи. Думите й бяха докоснали нещо съкровенно вътре в него. И той реши непременно ще бъда свободен.