Учени от Калифорнийския технологичен институт, вдъхновени от природата, са създали листа, които дават възможност на слънчеви устройства да разделят водата и да се получава водород за гориво.
Пробивът е станал благодарение на това, че учените внимателно са разгледали химическите процеси, протичащи в живите растения.
Новият тип защитно покритие може да се използва в полупроводникови материали, за да се избегне появата на ръжда и да се облекчи химическия процес, играещ ключева роля в производството на гориво с помощта на слънчева енергия.
Покритието обеспечава производството на ефективно и стабилно гориво, на рекордни нива. В системата няма да се отделят взривоопасни смеси на водорода и кислорода.
Иновацията ще позволи производството на ефектни фотосинтезиращи системи или изкуствени листа. Устройството в основата си копира естествения процес на фотосинтеза, в който участват слънчевата светлина, водата и въглероденят диоксид.
Изкуствените листа се състоят от два електрода – фотоанод, фотокатод и мембрана.
Фотоанодът е отговорен за използването на слънчевата светлина за окисляване на водни молекули, което води до образуването на газообразен кислород, протони и електрони.
Фотокатодът рекомбинира протоните и електроните, създавайки водород.
Мембраната разделя газовете един от друг, предотвратява експлозията и позволява безопасното им използване.

Село Huangluo според китайските мерки не е много голямо, то има само 82 къщи, но е доста познато в света. Работата е там, че жените в това село имат много дълги коси. Средната дължина на косите на жените в това населено място е 170 сантиметра, а най-дългата коса достига дължина 210 сантиметра.
Село Huangluo е записано в Книгата на рекордите на Гинес като селище, където се срещат най-дългите коси.
При жените много отдавна се е създала традиция да запазват косите си дълги. Те вярват, че дългата коса носи късмет и щастие. Е, дългите коси на местните жени привличат много туристи, които отиват специално в това село за да видят дългите кичури на местните красавици.
По-рано пуснатите коси на жена от Huangluo можели да видят само децата и съпругът ѝ. Но тази сурова традиция била премахната през 80-те години на миналия век. Сега жителките на Huangluo радостно показват своите разкошни дълги коси на всички дошли, без да се страхуват от порицание.
В Huangluo всички жени са дългокоси, но формата на прическата служи като символ. Например, ако косите са увити свободно в кръг, тяхната собственичка е омъжена, но без деца. Ако има отпред лъч, тя е омъжена, но с деца.
Да се грижиш за такива дълги коси съвсем не е лесно. Жените изразходват много време за сресването им. Косите си мият със специален местен „шампоан“ – вода останала след измиването на ориза.

Обикновената сол, която купуваме в пакети от магазина, играе много голяма роля в кулинарията. Даже във сладките ястия я има. Тя е крайъгълния камък в диетата.
Ако преминем на езика на химията, солта  е земен кристал от натриевия хлорид. Навярно малцина знаят колко много видове сол съществуват.
Днес ще ви разкажа за  два вида пикантна сол.
Едната е сицилианската сол. Тя се получава при изпарение на водата от Средиземно море. Утайката се събира и се използва без допълнително пречистване.
У сицилианскато сол има букет от аромати, но тя се цени не само за това. В нея се съдържа много йод, флуор, магнезий и калий
Друга специфична сол е канадската. Тя също има много поклоници.  Получава се като се вкарат в кристалите на солта кленов сироп и вкуса на лют пипер.
Наглед съвсем несъвместими вещества, но при умерено използване придават на солта съчетание от запомнящ се солен, сладък и пикантен вкус.
Никога до сега не съм я опитвала, но тези, които са били в Канада казват, че усещането от такава сол е доста необичайно.

За да породи ужасяващи звуци в даден филм, режисьорът използва интересен музикален инструмент – вотерфон.
Вотерфонът е изобретен и патентован от Richard Waters. Всеки инструмент е уникален и изработен по поръчка. Richard ги прави лично, създавайки уникална аудио серия, музика и други данни за всеки инструмент.
Звукът от вотерфон може да се сравни със зашеметяващите песни на гърбатите китове. Този инструмент понякога се нарича акустичен синтезатор или музикална „лампа на Аладин“.
Тези инстрименти се правят от неръждаема стомана и бронз. Това са единствените материали благодарение, на които водата преминаваща през отворите на прибора, може да създаде водно ехо.

Вечерта завари Тихомир у сестра му Деси. Двамата не бяха се смели така отдавна. Влезе Любо, съпругът на Деси, млад здравеняк, чийто мускули опъваха яко фанелката върху него. Той се усмихна на жена си и каза:
– Отивам да закарам бавачката.
Деси го целуна по бузата и му каза:
– Карай внимателно!
Любо натисна клаксона и им помаха с ръка.
Катастрофата стана на отбивката на магистралата, на километър от тях. Колата бе спряна. Двамата бяха голи на задната седалка. При удара Любо излетя през предното стъкло, а момичето остана в колата. Челюста на Любо бе счупена, имаше порязвания по лицето и гърдите. Момичето не дойде в съзнание.
Пиян шофьор навлязъл прекалено бързо в отбивката. Загубил контрол над превозното си средство и се блъснал в паркираната  кола. Нещастно стечение на обстоятелствата. Деси остана до леглото на съпруга си два месеца.
Един ден във вестника написаха, че седемнадесетгодишното момиче, което е останало в кома след катастрофата е бременно. Тогава всичко се срути.
Деси направи опит да се самоубие. Под вратата на банята течеше кърваво червена вода. Брат ѝ едва не си изкълчи рамото, докато разбие вратата.
Баща ѝ отказа да я прати в психиатрията, щяла да опетни семейството, а той беше уважаван бизнесмен. Деси се прибра да живее в дома на майка си и баща си. Трима самотници в една голяма къща.
Когато съпругът ѝ я напусна, взе със себе си единственото им дете. Деси беше прекалено депресирана, за да се съпротивлява и остави нещата така. Любо ѝ представи документ за попечителство и тя го подписа. Ако имаха син, баща ѝ щеше да се бори да остане с тях, но тъй като беше момиченце си премълча.
В същата нощ Деси отново опита да се съмоубие, този път с хапчета. Беше облякла бяла рокля и бе легнала в спалнята на родителите си, за да посрещне смъртта.
След това тя отиде в психиатрията за осем месеца. Лечението трудно вървеше, защото тя нямаше желание да живее. Но се намери човек, който ѝ подаде ръка и положението ѝ се подобри. Макар, че вече нямаше желание да се самоубива, беше се превърнала в бледа сянка на това, което беше.
Но сега чувстваше, че е обичана и приемана. Така желанието ѝ да живее и да се наслаждава на живота се възвърна ….