Наночастиците върху прозрачни пластмасови панели разпръсват изкуствена светлина по същия начин, както земната атмосфера разсейва слънчевата светлина. В резултат на това хората, които са на закрито, имат възможност да се насладят на синьо небе.
Скоро всеки ще може да се наслади на синьото небе, дори през нощта или в мрачно дъждовно време. Леки панели от новия вид, използвайки наночастици, пресъздават нормалната слънчева светлина при хубаво време.
Дори и на закрито, като в метрото или супермаркетите, оборудвани с такива панели, хората ще получат хубава доза от “ синьо небе „.
В основата на съоръжението, създадено от Паоло ди Трапани от университет Инсубрия Комо, Италия, са обичайни светодиоди. Тяхната светлина, преминава през прозрачния пластмасов панел с наночастиците на повърхността, се разсейва подобно на слънчева светлина, минаваща през дебелия слой на земната атмосфера.
По този начин различните панели могат да симулират различни метеорологични условия, от луксозни морски залези до намръщено небе по време на гръмотевична буря.
Чрез въвеждането на наночастици от титанов диоксид в прозрачно парче пластмаса, учените са пресъздали ефекта на разсейване на Рейли, в който молекулите във въздуха се разсейват от падащите на тях слънчевата лъчи. При това, инженери са използвани два различни размера на наночастиците, поставени в различни участъци от пластмасата.
Тези частици, първо разсейват обикновената бяла светлина в „небесна“ с преобладаване на „сините“, по-къси по дължина вълни. Второ, отделят спектъра на „топлата“ жълта светлина, подобна на слънчевата.
Прототип на панелът „небесна светлина“ с размер 1.8 м X 0.85 м, е бил представен наскоро на международното изложение за светлинно оборудване във Франкфурт.
Посетителите на изложбата отбелязали, че светлината от панела е много подобна на естествената слънчева светлина. Новото изобретение ще помогне предимно на хора, които прекарват много време на закрито, да се почувстват при естествени условия.

По време на бурята разразила се през нощта на 16 януари, удар от мълния отчупил най-големия пръст на дясната ръка на статуята.
Статуята на Христос Спасителя е един от най-известните и популярни паметници в света. Всяка година най-малко 1,8 милиона туристи се изкачват към нейното подножие, от където се открива панорамна гледка към града, залива в подножието на живописната Захарна планина, знаменитите плажове на Копакабана и Ипанема, и огромната чаша на стадиона „Маракана“.
Монументът се намира на върха на планината Корковадо на височина 710 метра над морското равнище. Статуята е издигната в периода 1922-1931г. Изработена е от стоманобетон и талк, тя достига 38 m височина, тегло й е 1145 тона, а размера на ръцете й е 28 метра.
Представителят на местната епархия Осмар Рапосо е казал, че реставрационните работи по паметника ще започнат следващия месец. Според него, в епархията  е съхранен оригинала направен от талк.
Бразилски специалист метеоролог е преброил повече от 40 хиляди светкавици в продължение на три часа, докато бурята е продължавала. Стихията е повлякла стотици дървета в града, много от улиците са наводнени. Скорост на вятъра е била почти 90 km/h.

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.

Нигерийски корабокрушенец оцелял, след като прекарал 60 часа под водата.
В Атлантическия океан край бреговете на Нигерия водолази спасили мъж, който е прекарал почти три дни в кабината на потънал кораб на дълбочина от 30 метра.
Поради силната буря те не могли да се доберат до потъналия кораб. Когато пристигнали на мястото, очаквали да намерят само труповете на загиналите, но изведнъж към тях се протегнала ръка.
От 12 чления екипаж оцелял само готвачът, който се оказал в каюта, където имало въздушен слой и няколко бутилки минерална вода.
Това се е случило през май 2013 г., но едва сега са се появили кадри за случилото се.

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.