Смляното зърно се превръща в хляб. Тамянът издава аромат, когато се хвърли в огън. Почвата трябва да се изоре с остър плуг, за да се подготви за засяване. Съкрушеното сърце е угодно на Бога.

Най-прекрасните мигове в живота ни са предшествани от преживяна скръб и болка.

На човешката природа са необходими страдания, за да стане благословение за останалите.

Господи, направи живота ни благоухание в житейските бури и незгоди, а за Теб в този свят нека да бъдем „приятно благоухание“.

Ако се стремиш да бъдеш „син на утехата“, желаеш дара на съчувствие, ако искате да предложиш нещо повече на изкушаваната душата от обикновен комфорт, ако в ежедневните си взаимоотношения с хората се стремиш да се отнасяш тактично, никого да не оскърбяваш, трябва да си готов да заплатиш скъпо за духовното си „образование“, подобно на твоя Господ, който много пострада.

Американски учени са открили неизвестен досега двугодишен цикъл на слънчевата активност, който е съпроводен с изхвърляне на мощни магнитни полета на повърхността.

Когато известният единадесетгодишен цикъл се насложи на новооткрития двугодишен, се наблюдават слънчеви смущение, които са опасни за хората на Земята.

Учените са установили, че зоните на най-голяма активност възникват независимо една от друга в северното и южното полукълбо на Слънцето.

Интересното е, че активността при първите 11 месеца нараства, а през следващите 11 намалява. Това явление напомня на сезоните на Земята.

Учените твърдят, че изхвърлянето на магнитното „топливо“ от дълбините на Слънцето води до дестабилизация на короната, което предизвиква геомагнитни бури на Земята.

В резултат на това се нарушават комуникациите, системите за навигация на космически кораби, дори се получават аварии в енергийни системи.

Учените смятат, че с новото откритие по-точно ще се предсказват появата на геомагнитни бури на нашата планета.

Достатъчна ли е Божията благодат във време на скръб? Може ли тя да ни подържа по време на житейските бури?
Да. Но чесно казано, ние трудно разчитаме на Божията благодат и се се облягаме повече на собствените си сили. Ние смятаме, че напълно трябва да контролираме своя живот и да носим цялата отговорност за изграждане на собственото ни бъдеще.
За това, когато дойдат трудности, ние се борим с тях, вместо изцяло да разчитаме на Бога, Който може да ни приведе през трудните моменти.
Известният британски проповедник Александър МакЛарен веднъж е написал: „Повече от всичко на света нас ни безпокоят не трудностите, а противостоенето срещу тези трудности“.
В трудно време уповай на Бога. Той няма да те остави.
Павел помоли Бог да го освободи от мъчителната болка, но Той му отговори: „Стига ти моята благодат“.
Ако това е достатъчно за Павел следва, че ще бъде достатъчно и за теб и мен.

Крещящата нужда сега е църквата да се постави на бойна нога. Къде е настъпващата ѝ армия, готова с щурм да превземе света? Къде е дръзновението и отзоваването на Божия повик?

Църквата се е успокоила, нали Бог защитава Неговите в дни на бедствие. Хиляди християни не чуват как огромните вълни  на злото заливат масите, куршумите на врага пропищяват край ушите им. Не усещат коварният агент в побелялата нива, готова за жътва.

Те не плачат за погиващите край тях.  Забравили са за духовното войнство на злото в небесните места и за световните владетели на настоящата тъмнина.

Казват си: „Не е тъмно. Всъщност е светло и удобно. Приятно е. Виж само дома ми, колата, вилата, лодката ми. Чуй новата ми стериоуредба, виж новата ми техника в дома.

Нима трябва да ни застигнат бури, наводнени, земетресения, торнадо или някакъв друг катаклизъм, за да се осъзнаем и да работим?

Днес повече от всякога сме във война. Бойното поле е светът. Хиляди народи са пръснати по света и всеки от тях трябва да чуе за Бог. Има още от Неговите, до които не е стигнала благата вест. Това е една незавършена задача оставена ни от Него, да спечелим поне един от всеки народ, така че Божието царство да се разраства.

Любителите на ярки образи ги сравняват с космически кораби на пришълци или зловещи персонажи от филми на ужасите, а метеоролозите ги наричат суперклетки.
Фактът, че това явление не е толкова рядко, се потвърждава от многобройните фотографии, разпространени от свидетели в социалните мрежи. Хората обичат да правят снимки на суперклетки, защото те са невероятно фотогенични и напомня сцени от филм за извънземно нашествие.
Метеорологът Ник Вилтген разказва за физическата природа на суперклетката на гръмотевичните бури, които понякога са наричани също „облаци майки“:
– Те възникват, когато въздухът е в нестабилно състояние  и се характеризират със стабилни и силни възходящи потоци при конкретна комбинация от посоката на вятъра на различни височини. Като правило, за формирането на суперклетката е необходимо на земята да доминира южен или югоизточен вятър, а на по-голяма височина югозападен или западен такъв. В този случай, издигащият се въздух се усуква, благодарение, на което става видима структурата на облака във вид на кръгови канали.
За да се заснемат такива облаци е необходимо видеонаблюдение за дома.
Суперклетките могат да се запазят в продължение на няколко часа, преодолявайки стотици километри. Като правило, те са свързани с такива опасни метеорологични явления като градушки, силни ветрове и урагани.