Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

Това може да ви звучи като грешка на езика. Навярно според вас те имат муцуни, а не лица. Но истинските любители на животните  биха назовали всяко човешко лице муцуна. Всяка животинка е личност, а там където има личност има и лице. Това доказва със фотографиите си Мортен Колдби. Неговите фотопортрети на животни предават емоционалната сложност на по-малките ни братя. Ако разбира се можем да назовем така слоновете, тигрите и мечките.
Мортен Колдби живее в два града Орхус в Дания и Берлин. След завършването на датската школа по фотография, четири години е асистирал на  известни фотографи, докато не почувствал в себе си сили да открие собствено студио. Сега той е заангажиран с комерческа фотография, предимно фото-реклами, модни снимки и разбира се портрети. В свободното си време фотографа обикаля на мотоциклет планината и зоопарка. Той гледа  не само израженията на животните, но се стреми да ни  ги покаже  в най-добрата им светлина. Фотографът „улавя“ моделите си в момент, когато повечето от лицата им са като човешки и по този начин да ни кара да им съчувстваме и да ги разбираме по-добре.
Гледайки портретите на животни направени от Колдби, само напълно безсърдечен човек може да стреля по елени, да облече кожено палто от вълк или да  хвърли билярдна топка от слонова кост.
Такива снимки са най-добрата пропаганда за по-етично отношение на човека към животните. Никаква зелена реклама не би подействала така силно, както тези фотографии.