Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога  да ни прости.

Един богат човек дълго време бил тежко болен, но скоро му олекнало и той оздравял. След боледуването си излязъл в близката градина. Бил хубав пролетен ден. Той почувствал прилив на щастие, очите му се изпълнили със радостни сълзи. Вдигнал взор към небето и мощно възкликнал:
– Господи, как мога да ти се отблагодаря за здравето, което ми дари? С радост бих пожертвал целия си имот.
По това време край него минал по-възрастен мъж. Той чул думите на богатия човек и му казал:
– Ела с мен!
Богаташът веднага тръгнал след човека. Скоро стигнали до една бедна, малка, схлупена къщурка. Стопанина на този дом лежал болен. Жената плачела. Децата били в дрипи и постоянно искали хляб.
– Помогни на тези хора, – казал възрастния мъж, – това са по-малките братя на Христос.
Богатият човек веднага се притекъл на помощ . Възрастният човек се усмихнал и казал:
– Така прави и занапред. Първо издигай поглед към небето, а след това погледни и към земята, за да видиш на кого можеш да помогнеш.
Когато срещнеш нуждаещи се лице в лице, милосърдието трябва да действа без отлагане. Всяко добро дело е жест на милосърдие.

Веднъж един учител беседвал с учениците си. Разказал им история, в която по-големите братя лъжели най-малкия при подялбата на хляба.

Те отделяли най-малкото парче за малкото си братче, а след това го накъсвали, на още по-малки части.

– Ти трябва да си доволен, братко! – казвали те, – Виж колко те обичат братята ти! Ние всички имаме по едно парче, а ти имаш повече от нас.

Тогава учениците разбрали, че не всичко се оценява по бройките.

През 1924 г. братята Адолф и Рудолф Даслер основали фирма, която бързо станала една от световните лидери в производство на спортни обувки.
След края на Втората световна война те се скарали и се поделили компанията.
Адолф нарекъл своята фирма Adidas, идвайки от Adi Dassler, а Рудолф – RuDa от Rudi Dassler, по-късно я преименувал в Puma.
Немския град, в който се намират двете фирми и до ден днешен е разделен на две половини, чиито жители не се обичат помежду си.