Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Лекарите могат да получат пълна представа за връзката между разума и тялото от произведенията на Уилям Шекспир, тъй като в тях той описва доста ясно чувствата на своите герои.

Д-р Кенет Хитон анализирал 42 произведения на Шекспир и ги сравнил с 46 творби на неговите съвременици.

Хитон установил, че Шекспир е описал много по емоционално състоянието на героите си, отколкото неговите колеги.

В тях известният поетът е описал такива психосоматични симптоми като виене на свят, припадък и намалена или повишена чувствителност към допир или болка.

Проучвайки чилито, учените обърнали особено внимание на веществото капсаицин. Това е алкалоид, който дава на растението известният парлив вкус.

Специалисти от Университета в Тексас забелязали, че такива вещества се натрупват в тези точки на организма на човека, където е концентрирана болка. Тези съединения се изработват като реакция срещу получена травма. Те предават по клетъчните рецептори за болка сигнал до главния мозък.

Изследователите вярват, че с помощта на чилито ще могат да създадат нови болкоуспокояващи средства., които ще се справят с болката още в зародиша й. Така ще се избегнат хроничните заболявания и няма да има изтръпване при прилагането им.

От ухото на англичанин отстранили зъб, който му причинявал болка 30 години.
Стивън Хърст си спомня, че когато бил на 14 години в дясното му ухо се появила постоянна болка. Лекарите го преглеждали много пъти, но не могли да открият източника на болката. Те установили инфекция и му предписали антибиотици, но болката не изчезнала.
Преди 15 години Хърст е трябвало да напусне работата си като миньор, заради непрекъснатата болка в ухото. С това ухо той напълно оглушал.
Наскоро англичанина посетил УНГ на една болница в Шефилд. При приема медицинската сестра промила ухото с вакум-аспирация за следващите микроскопични изследвания. След промиването, сестрата забелязала някакъв предмет и с пинцета го извадила от ухото. Когато го огледала тя попитала Хърст дали скоро не му е падал зъб, но той й казал, че всички отдавна са извадени. Независимо от това , извлечения предмет от ухото се оказал млечен зъб.
Хърст не си спомня как е попаднал този зъб в ухото му, но изглежда инфекцията е започнала, когато той се е появил там, а след това последвала и постоянната болката.
След премахването на зъба слухът на дясното ухо не се възстановил, защото продължителното възпаление е унищожило тъпанчето.
Въпреки това Хърст е много доволен, защото се е отървал от болката и затова изказал  благодарност към медицинската сестра.