Мъж и жена вече двадесет години живеят заедно. Жената влиза в стаята при мъжа си и го пита:
– Ти нищо ли не си забелязал?
Мъжът объркано я поглежда и опитва да отгатне:
– Имаш нова прическа?
– Не, – недоволно отвръща жената.
Мъжът отново пробва:
– Роклята ти е нова?
– Не, – жената едва сдържа гнева си.
Вече уплашен мъжът тихо казва:
– Отслабнала си?
– Не! – това беше вик на отчаяние и болка.
Жената едва сдържаше сълзите си …. Гласът и стана хриплив и примирен:
– В понеделник имахме годишнина от сватбата и ти забрави да ме поздравиш. – Тя извади кърпичката си, но смело продължи. – Аз се обидих и цяла седмица не ти проговорих…..
Риданията заглушиха последните ѝ думи.

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“

За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.