Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

От емоционалното състояние на човека зависи неговото физическо и душевно състояние.
Обидата е тежка душевна травма, която възниква така неочаквано, както и всяка болест, като грип или простуда. Когато се разболеем започваме да се лекуваме, а когато ни обидят, какво правим?
Вместо да възстановим душевното си равновесие, ние отново и отново се връщаме към случилото се и страдаме.
Когато ни обидят ние изпитваме своеобразен стрес. Спонтанно в организма стават биохимични изменения на всяко равнище. В резултат на това се повишава кръвното ни налягане, нарушават се хармоничните процеси в тялото ни.
На стреса и напрежението можем да противодействаме с отпускане, а отпускането в случая е прощението.
При припомняне на една или друга неприятна ситуация, организма отново изпитва стрес. Отново и отново произтичат биохимични изменения, а това разрушава здравето.
Ние не можем да променим миналото, но имаме власт да изменим отношението си към конкретната ситуация. Това е и ключът към прощението.

Кой мъжът ли? Оставя те в леглото дълго, а понякога не те оставя цяла нощ да спиш, а грипа?
Е, от време на време ти причинява главоболие. Никога не знаеш, кога ще се появи, колко сериозно ще бъде и колко дълго ще продължи. Кой мъжът или грипа?
Ако не си внимателна може да отиде при приятелката ти. Не бих и го пожелала.
Колкото по-леко сте облечени, толкова по-голям шанс имате да го хванете. Е, надявам се не грипа!
Помислете си, даже от просто нещо могат да се появят неочаквани усложнения. И в двата случая не ме устройва.
Често си мислиш за него. Кога ще го видиш или ще се чувстваш по-добре?
Странно почти всички го имат, но само на тебе създава проблеми. От къде знаеш, как е при другите?
Когато си с него, непременно трябва да внимаваш за себе си.
Е, понякога може и с тъга да си спомняш времето, когато сте били заедно. Не вярвам толкова да тъгуваш за болестта, макар понякога да я наричат любов.

Ново проучване показва, че за жителите на градовете има по-малък риск да се разболеят от туберкулоза и проказа. Причината се корени в това, че още в древни времена сред гражданите се е разпространил алел, който снижава възможността от заразяване с тези болести.
В древните градове хората са живели при ужасни хигиенични условия, а високата гъстота на населението е улеснила разпространяването на болести. Оживявали тези хора, които имали устойчивост към инфекциите, които причинявали епидемиите.
Английски учени са анализирали образци на ДНК от 17 различни групи, живеещи в Европа, Азия и Африка. Освен това те поискали сведения  за появата на първите градове в тези райони.
Изследванията показали, че въздействието на патогенни е довело до устойчивост на болестите, които са се предали на потомците.
Алел, който предпазва от проказа и туберкулоза е открит в почти всички райони на Близкия Изток, Индия и някои части на Европа, където градовете са съществували хиляди години.