Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа.  Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.

Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.

Един човек попаднал в горите на Флорида. Бил много уморен и жаден. На една поляна, като в оазис, той видял едно портокалово дърво. Но плодовете му го разочаровали. Те нямали сок и били горчиви.
За това дърво никой не се грижел, никой не подрязвал клоните му. Земята, на която растяло не била наторявана.
Така се случва и със всеки християнин. Без общение в молитва с Бога, духовно хранене с Божието Слово, без Божието ръководство не можем да принесем благоугоден плод, който е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание“.
Някои християни смятат, че посещението на църква един път в седмицата е достатъчно за нахранване на душата, но те грешат.
За успешния духовен растеж и изграждане на добър плод се иска истинско общение с Бога.
Божието слово е „жива вода“ за всяко вярващо сърце. Молитвата, заедно с изучаване на Словото, съдейства за развитие на пълноценен християнски живот.