Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?

Не можем да схванем централната драма в Библията, докато не започнем да усещаме това напрежение.

До идването на Исус Христос, Библията е като откъс от музика, чиято дисхармония моли за накакво окончателно разрешение, което да доведе до хармония.

Изкупителната история е като симфония с две велики теми: Темата на Божия план да популяризира Бог славата си и темата за Божията „загадъчна, избирателна любов“ към грешниците, които са презрели тази слава.

Тези теми се преплитат и проникват една в друга. Ние знаем, че най- великият Композитор е във вихъра си, но с векове не чуваме разрешението ѝ.

Смъртта и възкресението на Христос е разрешението в симфонията на историята

Пред църквата голяма опашка водеше към маса отрупана с върбови клонки. Хората безмълвно подават пари, вземат клончето и тръгват „обнадеждени“ към домовете си.

Да надникнем в църквата по това време. Свещеникът отслужва литургия, но за съжаление, там хората се броят на пръсти….

Хора не разбирате ли, че здравето и благополучието не идва от върбовите клонки, а от Този, Който е източник на здравето – Господ Исус Христос?

Колко жалко, творението – върбовите клонки се почитат много повече от самия Творец. Разстоянието между такова невежество и духовната разруха на човека е много късо.

Мнозина смятат, че светът ще стане по-добър ако се християнизира, но светът е навлязъл прекалено много в църквата.  Така, че християнството, което се е отделило от своята основа  – Христос, не е способно да мисионерства и да влияе на света.

Днес християните са заменили Христос с традиции, ритуали, либерализъм, невежество и езически суеверия, за това те не могат да изпълнят волятя, която им е определил Бог.

Кога ще се оправи светът? Когато хората започнат да четат Библията.

Кога ще намалеят пациентите в болниците? Когато нарастне броя на хората, които се молят и застъпват за другите.

Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.