Нашият студен свят има нужда от повече топлина и човечност. Човечеството се изражда с ускорени темпове. На това трябва да се противодейства.
Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да стават все повече и да обединят силите си.
Което е най-лошото, което наблюдаваме напоследък? Злите хора се преструват на добри, стават все по-коварни, слагат си маската на „добротата“, а лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? А продажността на медиите?
В лицемерие сме потопени отвсякъде? Но ние като, че ли не го усещаме. Човечеството се е обезчувствило, то не усеща камшик, който плющи върху главите ни. Човек е загубил облика си, защото е станал безчувствен. Нашата човечност ни дава способност да реагираме емоционално, да усещаме нуждите на другите и да им помагаме.
Какво е добротата? Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да бъде добър!
Човек показва добрина, когато се грижа за другите. Ще подадеш ли ръка на човек в нужда? Да подадеш ръка е изява на доброта. Това не струва пари, здраве или каквото и да било.
Добротата не е накит. А добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцето.
Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите ще я видят, ще я почувстват. Не се притеснявай тези, които я забележат, ще я оценят.
Не трябва да сме егоисти! По-добре е да сме добри едни към други, защото добротата ще спаси света!

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.