Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.

Според повечето хора „умствено увредените“ са непродуктивни и черпят единствено от ресурсите на обществото. Те са скъпи само за семействата си.

Изглежда обществото ги търпи поради либерални убеждения, а не защото притежават някаква стойност като личности. Такива твърдения можеш да чуеш от почти всеки, без каквито и угризения на съвестта да има.

Лесно е да категоризираш хората. Да ги определяш като бавноразвиващи се или увредени. Да им даваш оценка, като ги подвеждаш под един и същ знаменател.

Тази човешка склоност не е ли сърцевината на всички предразсъдъци?

Като че ли всичко изброено до тук е много по-лесно, отколкото да приемеш, че всеки човек има нужда да бъде обичан и е способен да дари любовта си на някого.

В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

Живеел в едно село хитрец, който помагал на хората при продажбата на стоката им.
Повикал го един съселянин да му посредничи при продажбата на кравата. Кравата била стара и безполезна, но хитрецът се съгласил. По време на продажбата той намигал ту на продавача, ту на купувача.
След няколко дни го срещнал бившия собственик на кравата и веднага започнал да му благодари:
– Благодарение на вашата помощ, аз имам повече от това, което очаквах.
– Добре ме разбра тогава, – казал хитрецът, – исках да ти кажа да искаш повече за кравата, но тъй като наоколо имаше много народ, не можех друго да направя освен да ти намигам.
Малко по-късно хитрецът срещнал и новият собственик на кравата.
– Изгорях, – започнал да се оплаква човекът, – кравата за нищо не става.
Хитрецът съкрушено навел глава и казал:
– Съжалявам, че не ме разбра. През цялото време ти намигах, все едно ти казвах: „Не купувай тази кльощава крава“. Не можех да кажа нищо на глас, наоколо имаше много хора.