Димитър бе много развълнуван. Той си намери работа в голяма фирма за връзки с обществеността.

След няколко месеца той бе освободен от тази длъжност по различни съображения.

Димитър бе съкрушен. Чувстваше се безполезен и засрамен.

Когато се прибра в къщи, сподели новината със съпругата си:

– Уволниха ме.

Очакваше тя да се притесни и разтревожи, но тя отговори с увереност:

– Е, нещо ново ще се появи.

Тези думи му дадоха смелост и той започна без страх да чука по вратите.

Много скоро Димитър намери работа в голяма рекламна агенция.

Не се мина много време и заедно със свой колега основаха собствена такава, която имаше успех, дори спечелиха редица отличия.

Един ден Димитър осъзна:

– Успехите ми се дължат на новото ми отношение към провала. Никой не трябва да се страхува от неудачите. По-добре е да приема предизвикателствата въпреки рисковете. Това, което изглежда като провал, може да доведе до победа и да ни научи на важни уроци.

Чрез такива преживявания узряваме, научаваме да се доверяваме на Бога и добиваме увереност, че Той ще действа за наше добро.

Любен седеше отпуснато на дивна и държеше новото лекарство, което му бяха донесли.

– Какво ли може да ми помогне то? – изпъшка отчаяно той.

От кутията изпадна нагънато листче с дребен шрифт.

Любен сложи очилата и започна съсредоточено да се взира в написаното.

Списъкът от симптомите привлече вниманието му:

– Главоболие, болки в гърба, гадене, диария, косопад, често уриниране, депресия, объркване, напрежение в очите, раздразнителност и загуба на слуха … това е типичен следобед за мен! – извика той.

– Какво четеш? – погледна го изумена жена му.

– Ето, на виж! Мислех, че най-накрая са направили лекарство за лечение на симптомите ми, а то било списък със страничните ефекти.

Като отговор на запитването му, човек от фармацевтичната компания потвърди:

– Хора използващи това лекарство са над 70 години. Те се справят със страничните ефекти от много години, така че нямат нищо против да го използват.

– Но на мен не ми помага, а страничните ефекти се засилват, – възрази Любен.

– Нашата фирма сега разработва ново лекарство за противодействие на страничните ефекти ….

– Вашите „незначителни ефекти“ предизвикат кръвни съсиреци и миокардит, – недоволно отбеляза Любен.

– Какво да се прави? – възкликна човекът от фармацевтичната компания. – Ние не сме Бог.

Петър беше съкратен, а само той работеше в семейството.

– Сега как ще се изхранваме? – притесняваше се той.

В един от тези неспокойни дни, като гръм от ясно небе, Петър получи предложение за работа. Заплатата бе добра, а офертата доста съблазнителна.

– Сигурно това е отговор на молитвата ми за работа, – каза си той.

Но нещо вътре в него не му даваше мира.

И той се зае да проверява, какъв е бъдещия работодател, фирмата и т.н.

– Опа, – възкликна той, – за това съм се чувствал неспокоен. Ето, компанията е инвестирала в съмнителни бизнеси. Освен това нейни сътрудници са уличени в корупция. Не, по-добре да се откажа от тази работа. Ще се навра в мръсотии, от които няма да мога да се отърва.

Петър вярваше, че ще намери подходяща работа. Такава, в която не се налага да лъже, прикрива или участва в мошеничества.

Понякога и ние търсим „знаци“ в определени ситуации, но по-добре да се обърнем към Бога.

Неговата истина и напътствие ще ни помогнат да разпознаем, какво ни предстои. Той ще ни помогне да постъпим правилно и да не съжаляваме за избора си.

Николай работеше в една от фирмите за доставки на пици. Той караше по зададеният му маршрут, когато се натъкна на дом, обхванат от пламъци.

От сградата се чуваше детски писък.

– Боже, там има дете, – изтръпна куриерът.

Николай без да се замисли много веднага се втурна в горящия дом.

Озовавайки се сред пламъците, той затвори очи и се заслуша. Дете още пищеше.

Николай кашляше и се задушаваше, но не спираше.

Куриерът се добра до малкия, взе го на ръце и го изкара навън.

Оставайки без дъх, Николай падна на земята.

Той се бе надишал прекалено много с дим.

Веднага го откараха в болницата, където му помогнаха да възстанови здравето си.

Местното полицейско управление нарече постъпката на Николай героична и вдъхновяваща.

За празниците, служителите във фирмата получиха необикновени подаръци. Тя можеше да си го позволи, защото през изминалата година продажбите ѝ се бяха увеличили.

– Някакви възглавници за столовете ни, – изказа тихо недоволството един от работещите във фирмата.

– Да, но това не са обикновени възглавници, а интелигентни, – възрази един от началниците.

– Интелигентни, – засмяха се наоколо.

– Те измерват дишането и сърдечната дейност, – започна да обяснява един от ръководството, – напомня на хората да променят позата си, ако стоят неподвижно твърде дълго време.

Друг го подкрепи:

– Шефовете добре се грижат за здравето на подчинените.

Но подаръкът си имаше и скрит замисъл.

Един ден началникът на един от отделите попита една от служителките:

– Защо не бяхте на работното си място от 10:00 до 10:30 часа – и полушеговито заплаши, – като нарушител можете да ви лишим от премия.

Жената дълго мисли, кой може да издаде отсъствието ѝ и накрая заключи:

– Шпионирала ме е интелигентната възглавница. Те за това ни ги подариха.

Избухна голям скандал.

Шефа на фирмата отричаше и твърдеше най-смирено:

– Искахме да зарадваме подчинените си, а не да следим тяхното поведение и трудова дисциплина.