Учените от XVIII-XIX век в стремежа си да класифицират всичко и да го включат в определена система създали науката „френология“. Наука, която изучава характера на човека в зависимост от изпъкналостите на главата му.
Човешкия череп има неправилна форма, характерен със своите изпъкналости и вдлъбнатини.
Изхождайки от това, че мозъкът е разположен в черепа, немския лекар Гал решил, че неравностите на черепа се отразяват на развитието на отделни части в мозъка. Той смятал, че ако познава тези закономерности, може да определи характера и способностите на човека.
Хипотезата станала много популярна. Били направени така наречените „мозъчни карти“. Но развитието на неврофизиологията бързо опровергала тази псевдонаучна теория на Гал.
Станало ясно, че формата на черепа изобщо не се отразява на функциите на мозъка. „Мозъчните карти“ били съставени напълно на случаен принцип.
Френологията се опитвала да определи по формата на мозъка политическите и релиозните дарби, а в същото време се игнорирали вкус, осезание, ……

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Имало едно време един отбор от гребци. Те се съревновавали с друг отбор от друга страна. Във всеки отбор имало по 8 състезатели.
Двата отбора тренирали усърдно и по време на съревнованието били еднакво подготвени. Но конкурентите победили с почти един километър дължина.
Спортното ръководство се замислило над това, как отбора да победи през следващата година. Извикали група аналитици, за да проанализират ситуацията и да намерят спасителното решение.
Оказало се, че конкурентите имат 7 гребци и един капитан, а изследваният отбор имал 7 капитана и един гребец.
Мениджмънтът на отбора бил осенен от гениална идея. Предложил да се реконструира отбора.
След няколко месец на консултирания се достигнало до заключението, че отборът има твърде много капитани и само един гребец. Въз основа на тези изводи те приели следните изменения:
От този ден нататък отборът ще има 4 капитана, два мениджъра и един гребец. До такова решение са достигнали, за да се повиши мотивацията и стремеж за победа в отбора.
На следващата година конкурентите победили с разлика от два километра.
Гребецът изключили от отбора, защото не е показал добри резултати при работата си, а мениджърите били наградени за високи мотивационни показатели през отчетния период.

Бил направен анализ. Той показал, че стратегията е била добра, мотивацията ОК, но средствата за реализация са лоши. Сега за отбора се проектира нова лодка.

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Василий II бил византийски император от 976 до 1025 година. Бил провъзгласен за такъв на две години. Реална власт получил, когато бил на 16.

Поради непокорния си характер и стремеж към лидерство, той отказал да му помагат в управлението на държавата, но скоро разбрал, че няма достатъчно опит. За това приближил до себе си постелника Василий, един от най-умните хора по това време.

След като се обучил, с негова помощ, да управлява държавата, го изпратил в изгнание и сам започнал да командва войската.

Цялото време на управлението му било запълнено с войни и бунтове. А своето богатство Василий II получи, завладявайки България и по този начин увеличил значително и без това голямото си наследство.

Общата сума пари, които са били собственост на Василий II е била 169,4 милиарда долара.