Овцата Шейла лесно се забелязва. Много вълна виси от всичките ѝ страни. След много години на отчуждение, такова особено внимание от страна на хората ѝ се струвало необичайно.

Преди шест години Шейла се отклонила от стадото и се загубила. През това време тя се скитала в австралийските гори и поля на остров Тасмания. Намерил я е един от местните жители.

Когато го видяла, тя се опитала да стане на крака, но неуспяла, защото попаднала в канавка, не много дълбока, но тясна.

И така дългоочакваното подстригване започнало. Професионалният стригач Джон Аломс я освободил от плена на нейната тежка козина.

Вълната била сплъстена и жълта отзад. На гърба имало много боклуци: клонки, кора от дърветата, плодове на евкалипт и много мръсотия. Всичко това се е събрало за всичките години на скитанията ѝ.

Точното тегло на постриганата вълна е 21 кг. Но това е нищо с рекорда на изгубилия се овена Крис. Той бил намерен в покрайнините на Канбера, а от него остригали 41 кг вълна.

Една жена се накъдрела, но това никак не ѝ отивало. Просто опита да изглежда по-различно, бил неуспешен.

Когато се прибрала в къщи, осемгодишният ѝ син казал:

– Мамо, приличаш на овца.

Жената изобщо не се обидила.

Тя отговорила:

– Овца, но от стадото на Бога!

Лъвица изоставила стадото си. Причината за това бил фактът, че тя е решила да се погрижи за малкото на антилопата, която убила наскоро.

Невероятно състрадание! Кой може да очаква такова отношение?.

Защо не е оставила тогава малкото на другите антилопи?

Не си мислете, че лъвицата не е опитвала да направи това.

Когато приближавала антилопи, те бягали, защото се страхували от нея.

За това лъвицата трябвало отново да вземе малкото на антилопата под свое крило и да се грижи за него.

Един ден двама овчари започнали да спорят за работите в държавата. Единият безжалостно осъдждал императорът, а другия защитавал неговото управление.

Крещели  и се надвиквали, но не могли да докажат един на друг нищо. Тогава решили да излязат на пътя и да върват по него, докато не намерят човек, който да разреши спора им.

Зарязали стадата си и тръгнали. Скоро срещнали свещеник, който отивал да служи в църквата. Обърнали се към него и го помолили да отсъди, кой от тях е прав.

Свещеникът им отговорил:

– Деца мой, същността на вашия спор се състои в това, че един от вас дои коза, а другият му подлага решето.

Втрещени от този отговор овчарите си спомнили за работата си, която били оставили и побързали обратно към стадата си.