Христо се развика и размаха ръце:

– Едно малко еленче се е заклещило в оградата ни.

Той внимателно го освободи, но майка му я нямаше никъде.

Следобед съпругата му Елена видя стадо елени да излизат от гората и да пасат наблизо. Една сърна изглеждаше доста напрегната. Тя постоянно се оглеждаше наоколо, сякаш търсеше нещо.

– Дали това не е майката на малкото еленче? – запита се Елена.

Тя веднага сподели находката си със съпруга си.

Христо потърси записа, който бе направил на плача на еленчето на телефона си и го пусна.

Сърната веднага го последва и той я заведе на мястото, където се бе сгушило еленчето.

Малкото изтича до сърната и веднага започна да суче.

Майката и малкото се събраха.

Бог е още по-грижовен за народа Си.

Вярващите в Исус виждат най-висшата Божия грижа в Неговата мисия за търсене и спасяване на погиналите.

Когато бяхме изгубени в греховете си и пленени от тях, Бог избра да ни спаси с висока цена.

Един лъв приближил до стадо овце.

Той много се изненадал, когато видял сред тях друг лъв.

– Вероятно е отгледан от овце, – казал си лъвът. – блее като овца и тича като тях по поляната.

Когато лъвът в стадото забелязал другия, целият се разтреперал от страх.

Новодошлият лъв попитал:

– Какво правиш тук с овцете?

Вторият му отговорил:

– Аз съм овца. Къде другаде мога да бъда?

– Какво, а не – възразил първият лъв. – Ела с мен да ти покажа!

Той завел втория лъв до езерото и казал:

– Виж!

Когато видял отражението си във водата, той изревал силно и от този момент се променил напълно.

Росен израстна във фермата на баща си. Когато пасеше стадата той неусетно се хващаше за парчето молив и лист хартия в джоба си и рисуваше.

Скоро родителите му забелязаха уменията му в това изкуство и го пратиха да учи рисуване.

Така Росен стана учител по рисуване.

Когато Исус го срещна в църквата, която посещаваше, Го призова за евангелизатор.

Росен дълго се бори с Бога. Не искаше да остави четките и палитрата си, но един ден си каза:

– Настъпи часът в живота ми и аз предавам всичко на Бога. И на Авраам му е било трудно да даде най-скъпото за него, сина си Исак.

Росен пожертва рисуването и стана един от най-мощните евангелизатори в страната.

След години Бог отново върна Росен да преподава рисуване.

Божият план за живота ни има цели, които не знаем. Той копнее да сме готови да предадем най-скъпото, за да послужим на другите.

Да се откажем от това, което най-много обичаме е най-малкото, което можем да направим.

Неговият пример е явен, Той пожертва за нас Своя единороден Син.

Местността бе скалиста и доста хълмиста. Тя бе набръчкана от дълбоки пукнатини и дерета.

Тревата бе оскъдна.

Пастирът на стадото, което пасеше по тези места имаше любовта и доверието на всяко животно.

Той знаеше къде да ги приведе, за да ги заведе на обилна паша от зелена трева и чиста вода. Там, където нощите бяха най-безопасни.

Той винаги беше с овцете. Викаше ги по име. Те разпознаваха гласа му и го следвах.

Когато спираше животните се скупчваха около него.

Пастирът и овцете бяха много близки. Животните слушаха гласа му и му се доверяваха.

Подобна е връзката ни с Исус. Ние слушаме глас Му, Божието Слово и Му се доверяваме.

Днес Тимотей имаше необичайна среща. Както се разхождаше, се натъкна на овчар с много животни.

– Колко овце и кози имаш? – попита Тимотей.

– Две хиляди. Имам най-голямото стадо в този район, – похвали се овчарят. – Все още познавам всяко едно от тях. Те са ми като семейство.

– Те са толкова много – изненада се Тимотей – и познаваш всяко едно от тях?

– Всеки ден съм със стадото. Ние сме здраво свързани. …. Това не е бизнес.

– Губил ли си овца или коза? – поинтересува се Тимотей.

– Да, но винаги съм търсил изгубените, докато не ги намеря — живи или мъртви. Има само една овца, която не можах да намеря и до днес се притеснявам за нея, – сподели с болка овчарят.

Тимотей бе пастир в една малка църква. След разговора с овчаря сериозно се замисли:

– Дали наистина съм бил толкова загрижен за повереното ми стадо? Колко е хубаво, когато радостното провъзгласявам добрата Вест, но когато загубя някоя овца се разочаровам и дълбоко скърбя.

Има много мъже и жени, които носят бремето за тези, които са се върнали в света, но най-тежко е на пастира.

Църквата трябва да расте, но първата грижа е да не се загубят овцете, които са влезли вече в Божията кошара.