Нашите домашни любимци са в състояние да направи невероятните чудеса. Те ни предупреждават за земетресения, за приближаващите пристъпи на заболявания, лекуват ни от депресия и меланхолия и най-важното обичат ни истински и безкористно.
С необичайните си способности кучетата усещат предстоящ епилиптичен припадък или диабетна кома.
Например, ретривъра Чад всеки път със силен лай се носи към майката на епилептика Ричард Била, когато той е заплашен от поредния припадък. Благодарение на това родителите на Ричард взимат предварителни мерки, за да не получи травми синът им при падането. А колито Рупърт усеща кога стопанката й Тони Браун ще има припадък и навреме реагира, за да  й   помогне.
Според една от хипотезите, кучетата могат да откриват промените в магнитното поле на човека, характерни за приближаващ припадък.
През 2002 г. в Шотландия кучето Пикси е признато за герой, защото само за една година е спасило живота на стопанина си Едуард пет пъти. Той страдал от необичаен и непредсказуем тип диабет и бил прикован на инвалидна количка. Пикси усещал, кога нивото на захарта в кръвта на Едуарф падала и започвал да се вълнува и нервно да бяга около своя стопанин. Тогава той разбирал, че трябва да хапне нещо, което да вдигне нивото на захарта в кръвта му.
Според изследователите в случаите на диабетна кома, кучетата усещат незначителната промяна на температурата в телата на стопаните си преди припадъка. Но страното е, че те  усещат тези симптоми и без пряк контакт със собственика си.
Много необикновенно куче се явява и златния ретривър Хиро. Той живее заедно с Гарет в град Калдикод. Гаред сериозно пострадал при катастрофа. Предвижвал се на инвалидна количка. Тялото му от кръста надолу е обездвижено. Хиро винаги плътно следва господаря си и ако той има някакви проблеми с тази част на тялото, които той не усеща, кучето спира и гледа Гарет дотогава, докато стопанина му не предприеме някакви действия. Четириногия приятел буквално е преобразил живота на този човек, който след автомобилна катастрофа е считал живот си за приключен.
Веднъж той спасил своя стопанин, когато по време на разходка количката затънала в кал. Гарет щял да замръзне. Но кучето успяло да му помогне. С каишката то дърпало количката и двамата със стопанина си успели да я извадят от калта.
Ако кучето ви няма специални способности, то все пак влияе благоприятно на здравето ви. Едно скорошно проучване показва, че тези, които имат домашен любимец, по-малко посещават лекар, по-малко настивам и не страдат от главоболие, те имат по-ниско кръвно налягане и нисък холестерол.
Оказва се, че четирикракият приятел намалява риска от инфаркт и въздейства не по-лошо от медицинските профилактични средства.

Светът е натрупан със разнообразни сензори. Big Brother получава все повече нови способности. Броят и функционалността на устройства за проследяване в действителност растат. Има различни начини за лечение на това, но трябва да призная, че в някои случаи, това оборудване помага за решаване на сериозни проблеми. Едно от най-актуалните направления за развитие на сензорите са местата за паркиране.
Наличието на места за паркиране е главоболие за всеки шофьор в един голям град. В света средно на ден един шофьор е зад волана 60 минути, от който 20 минути губи за намиране на място за паркиране. Възможно ли е да се улесни задачата му? Да, ако поставят сензори във всички паркинги, който ще показват, че мястото е заета или не.
Един от тези проекти сега се реализира в Англия. По план на всеки от 13 милиона паркинги ще бъдат монтирани в асфалта малък диск със сензори. Дискът ще предава информация на базовата станция, а от там могат да я получат и потребителите. На мобилния телефон ще може да се види картата на града с отбелязаните свободни и заети места на паркингите. В зависимост от количеството на свободните  места, районите на града ще бъдат оцветени в различни цветове. Разбира се мрежата от сензори ще сигнализира за паркиране на грешно място.
Друг подобен проект се реализира в Сан Франциско. Компанията SFparк вече е поставила в осем района на града 8200 сензора. За да имат пасажерите достъп до интерактивната карта, трябва да изтеглят специално приложение за смартфона си. Интересно е, че американската компания заедно с градските власти вече са монетизирали проекта. Цената на места за паркиране зависи от цялостното натоварване на областта. Свободните места в „синята зона“ струват 25 цента, а в „червената зона“ 6 долара.

Мравките се справят с математиката не по-зле от петокласник и смятат по-точно от маймуните.

Жана Резникова и Борис Рябко се занимават отдавна с интелектуалните и комутативни способности на тези индивиди. Този път те са изследвали способността им да смятат. Изучавайки много видове са се спрели на червените горски мравки, известни като едни от най-организираните видове.

Експертите направили устройство с множество лабиринти и входове. В едно от разклоненията се намирало разширение с меласа.

Първоначално те пуснали мравка разузнавач, дали ѝ възможност да се срещне с мравките събиращи храна. След това разузнавача бил отстранен. Експериментът се заключавал в това, другите мравки да намерят храната не по аромата оставен от разузнавача, а сами да достигнат до лакомството. И те се справили много добре с поставената задача.

Начина на комуникация при мравките е известен отдавна. Те трият антените си едни в други и така съобщават дадената информация.

Възможно е разузнавача да не е съобщил номера на съответния коридор, а да е дал информация за разстоянието до него, броят крачки или нещо от този род. Няма значение по какъв начин е станало това, но експериментът потвърждава, че мравките могат да използват количествени оценки и да предават един на друг числена информация.

Според Рябко вероятно те могат да четат най-малко до шест и да решават прости аритметични задачи, включващи събиране и изваждане. В по-ранни изследвания са открили, че мравките имат „абстрактното мислене и екстраполация.“

Много хора смятат, че трябва да бъдат недоволни от себе си. Считат се за непълноценни и виновни, само защото нямат мотив за усъвършенстване и духовно развитие. Такива хора си мислят, че ако приемат такива като себе си, те няма да имат мотив да се променат, да растат или да се усъвършенстват.

Ако мислите така, погледнете първокласника и ще разберете грешката си. Никой от тях не се смята за непълноценен само за това, че не е в по-горен клас, защото той дори не може да предположи какво знаят по-големите ученици, а и не притежава техните способности.

Но всяко дете не би искало да остане на следващата година в същия клас. Няма никакво противоречие между необходимостта от по-нататъшен растеж и от признаването на факта, че нашите способности са временно ограничени.

Така напълно естествено е да възприемаме и обичаме себе си на всяка степен от нашия растеж и в същото време да не забравяме за по-нататъшно образование и развитие, спомагащо да станем по-добри на всички нива.

Желанието за растеж е естествен инстинкт, вродена потребност. Учените са забелязали, че когато човек узнае нещо ново, в мозъкът му се освобождават множество полезни химически вещества.

Учението доставя удоволствие, когато е естествено, обусловено от вътрешна потребност. То не е свързано със сраха от провал или чувство за непълноценост.

Съществуват и други мотиви за растеж. Това е любов към желанието да се твори. Дори и когато смятаме себе си за непълниценни, ние винаги имаме желание да творим.

Не ограничавайте себе си. Обичайте и се приемайте такъв какъвто сте. Ние всички сме първокласници в училището за духовно развитие.

Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.