Поредният бурен морски вятър духаше със все сила, докато се провеждаше поредното събрание на въздържателите. Този път то намери място в един много студен салон.

Дъждът блъскаше по прозорците, а вятарът огъваше дърветата и пръскаше мокрите листа по стъклата, но ораторът беше вдъхновен, а публиката ентусиазирана.

– Че алкохолът не е хранителен…., – загърмя гласът на скоро реформиралия се пияница, доскорошен капитан на потънал кораб, – Че води до нездавословно буйстване….Че втвърдява мозъчните тъкани е доказано от всеки научен анализ. Питайте всеки корабен капитан, какво предизвиква бунтовете на кораба и той ще ви каже – алкохола. Попитайте в полицията, кое прави хората престъпници? Отговорът отново е алкохолът. Помиследе за разходите! Колко хляб може да се купи с пари похарчени за тази упойваща течност? А колко домове могат да се построят за тези, които нямат покрив над главата си?

Публиката възторжено аплодираше капитана, който се отегли за да направи място на следващия говорител. На стената беше проектиран екран и слушателите очакваха, освен приказки, да станат свидетеле на някакво шоу.

Следващия оратор се оказа доста ревностен към каузата:

– Практикуването на лично въздържание не е нещо ново. Опасността идва от опита да се живее с пиене.

Той посочи осветеното тяло и каза:

– С помощта на този мощен микроскоп върху екрана ще получите доказателството, че поглъщането на дестилиран спирт е равносилно на пиенето на отрова. Чрез опияняващата течност разтройваш ума си, разбиваш семейството си, дори не прощаваш и на собствено си тяло, защото чрез алкохола го унищожаваш.. Погледнете на екрана. Под микроскопа поставям тази чаша с чиста вода. В нея виждате множество плуващи микроби.

С капкомер той бръкна в гърлото на бутилка с уиски, засмука от течността, а след това капна върху чистата вода в чашата. Водата се изпълни с тъмни кафяви облаци, а микробите се разбягаха към краищата на стъклото, но спасение за тях нямаше. Гърчеха се, свиваха се, замръзваха на едно място и накрая умираха.

Един заклет пияница седнал близо до екрана потръпна и извика:

– Гнусни гадини, никога няма да глътна вода, без да има уиски в нея.

Страното е, че той едва днес се бе съгласил да посети едно такова събрание, но когато видя гърчещите се микроби, у него се затвърди мисълта: „Никакво отказване от алкохола, той ще ме пази от всякаква гад!“

Добре, че смъртта на тези „гадинки“, се възприе от повечето в събранието, като заплаха за собствения им живот. Те повярваха, че ако не оставят алкохола, ги очаква бавна и мъчителна смърт.

В ръката ви е попаднала треска или стружка.
Как да я премахнем от там?
Вземете бутилка с широко гърло. Напълнете я с топла вода почти до ръба.
Притиснете засеганатата част от ръката към отвора на бутилката.
Треската или стружката ще излезе благодарение на силите на всукване.

Да бъдеш смирен не означава да се мислиш за по-малко от другите.
Мога много да обичам, да направи добро, повече да дам, отколкото да се взема. Мога, но се свивам в гордостта си, като нещастен човек.
Накрая се предавам и разбирам, че имам нужда от благодат и мога да да я приема, за да запълня празнотата в мен.
Човек се нуждае не от утешение, а от Утешител. Какво може да му даде Бог, който седне до него, цъка с език и казва: „Да,  не можеш да направиш нищо, но не се разтройвай“. Това би бил един мъртъв Бог.
– Това е, ще умреш, – нашите близки, дават подобни утешения.
Но нашият Бог не е мъртъв, Той е Бог на възкресението. Успокоява и вдъхновява, изпълва и повдига. Той идва като лекар, за да се изправим.
– Аз, който се смятах за силен, мощен и непобедим паднах. Господи, ела и ми помогни!
Това можеш да кажеш от сърце само ако признаеш, че  си сериозно болен, прикован към леглото и доста отслабнал.
Лечението ти не зависи от твоята слабост, а от Божията сила. Съжаляваме за другите, но трябва да им кажем:
– Станете, не само физически, но и духовно. Вие може да сте окаяни, но Бог приближава, внимавайте да не го пропуснете.

Росица се чувстваше наранена и Димитър трябваше да признае това. Той трудно се приспособяваше към характера ѝ, който беше непреклонен и категоричен. Нейното „не“ го стягаше като с клещи. Единственото, което го беспокоеше беше, че тя ще престане да го обича и животът им ще стане непоносим. А това предизвикваше в него гняв.

В главата му още кънтяха, като кошмарен сън, думите ѝ:

– Ти направи живота ми непоносим. Къде беше умът ти, когато бедите връхлетяха семейството ни?

Нима се налагаше не само да се откаже от най-висшите си цели, но да бъде притиснат и от бремето на семейната омраза.

– Роси, – погледна я печално Димитър, – не трябва толкова да се засягаш, когато един мъж е толкова разочарован и раздразнен. Ние с теб не можем да искаме различни неща. Не можем да разделяме твоето щастие от моето. Гневя се, защото не разбирам, че тайните действия ни разделят. Мислиш ли, че бих искал да те засегна? Когато те наранявам, аз наранявам себе си. Никога няма да ти се разсърдя, ако си открита с мен.

– Аз исках само да ти попреча да ни докараш до просешка тояга, – съзлите ѝ отново започнаха да се стичат по побледнялото ѝ лице. – Толкова е унизително да се чувстваш така между познати. По-добре да бях умряла.

Тя говореше и плачеше, а това придаваше на думите ѝ огромна сила в очите на любящия мъж. Димитър придърпа стола си към нея. Със силната си ръка нежно допря изящната ѝ глава и я притисна към бузата си. Започна да я милва по косата, без да отронва дума.

Какво можеше да ѝ каже? Не можеше да ѝ обещае, че ще я предпази от надвисналата нищета, защото не виждаше как може да я предотврати.

Искаше да ѝ прости за всичко, въпреки че осъзнаваше колко е трудно това за него, но беше неизбежно, тя имаше по-слаба природа, а той беше отговорен за нея.

В една идеална среда, където няма грях, няма да има конфликти. Но в брака, където хората са несъвършени, те нямат добри взаимоотношения, имате проблеми във всяко едно отношение.
Хора в света не са добри един към друг. Не се отнасят един към друг любезно. Злоупотребяват един с друг. Лъжат се. Техните взаимоотношения са фалшиви. Хората носят маски и използват другите.
Защо правим това?
Нищо не работи на тази планета както трябва, защото властва греха. Когато ние не следват Божията воля, нашето непокорство причинява щети.
Погледнете всяко потисничеството, което се случва под слънцето. Ще видите сълзите на угнетените и няма кой да ги утеши. Потисниците имат голяма сила, а техните жертви са безпомощни.
Когато Адам и Ева се разбунтуваха, не само изгубиха общението си с Бога, но и добрите взаимоотношения помежду си.
Вие не може да имате интимност с вашия съпруг, без да имате близки взаимоотношения с Бог на първо място.