Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината, четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.
Архив за етикет: път
Какво правим
В света днес има много беззаконие. Подлостта се разхожда между нас не на шега. И това става защото хората й дават право. Човеците са подложени на какви ли не въздействия, както физически, така и психически.
Един човек правилно е казал: „По-рано дяволът се е занимавал с хората, а сега не. Той само ги извежда на пътя и ги напътства. А хората като ходят по този път действат“.
Човек е уязвим кум всичко лошо. Ако той се е омърсил от нечестния си живот му става подвластен.
За беда, в нашата епоха хората не искат да оставят страстите и собствените си своеволия. Те не приемат съвет от друг. Започват да говорят безсрамно и прогонват всяко добро. Хората не са на себе си и не знаят какво правят. Така затъва, губи смисъла на живота си и дори стигат до самоубийство.
Човек презрял Божията благодат става по-лош и от дявола. Защото дяволът не прави нищо лошо сам, той подстрекава хората да го вършат.
Хора осъзнайте се! Накъде сте тръгнали?
От къде е дошло това, че жената носи нещастие на кораба
В какво ли не обвиняват жените.
Всички урагани урагани и тайфуни се кръщават с женски имена. Кой може, освен една жена, от малка вълна да сътвори ураган или тайфун?
Всичко започнало много отдавна. Още, когато мореплавателите се покланяли на Нептун и Посейдон. Моряците смятали, че силни и грозни богове няма. И се оказало, че имало кои да завърти и обърка боговете, както си иска. И най-ужасното било, че това били обикновенни богини. Те само с едно движение на китката можели да разгорещят Нептун и Посейдон.
И защо? Просто защото им е скучно и по този начин се развличат.
Имало е периоди в христианската църква, когато са смятали жената е вместилище на злото. А как можеш да се отправиш на такъв дълъг път с подобен бяс облечен в пола. На жените не се разрешавало да се качват на кораба, след като свещеника го е благословил и поръсил със светена вода. Жената се е възприемала като съблазнителка, вечно усмихваща се и показваща своите прелести.
Има и друга версия относно поставения въпрос.
Смятало се е, че в кораба живее душа и то женска. Моряците давали клетва да защитават кораба, да го пазят и да се грижат за него. А ако на кораба се появи друга жена, то душата на кораба започва да ревнува и се ядосва. А всеки от вас знае как се гневи една жена?
Общо казано, за моряците е било закон, да бъдат по-далеч от греха, а който не съумявал да се опази, по-добре да остане на брега. Всяко пристанище позволява на „морските вълци“ да се отпуснат от напрежението в морето и да се почувстват по-свободни.
Остров Бора-Бора
Този остров е един от подветрениете острови на архипелага на Обществата на Френска Полинезия в Тихи океан. Бора-Бора се намира на 241 км северозападно от остров Таити.
Островът е атол, типична форма за остров с вулканичен произход., заобиколен от коралови рифове и множество малки острови. Този остров е спокойно място за отдих.
Атолът се намира в такъв стадий, когато калдерата на централния вулкан е почти потопен. Само три високи точки се очертават над острова. Това са Отеман висок 727 метра, Пахия висок 661 метра и Матаиихуа висок 314 метра.
Централния остров се състои от базалтова лава, а околните от фрагменти на корали и наслоения на тях пясък. Централният остров е дълъг 9 км и широк 5 км в най-широката си част.
Селищата са разположени само по крайбрежието, а тези части на острова, които са покрити с буйна растителност са почти недостъпни. На острова има околовръсен път, постлан с твърдо покритие, имащ дължина 32 км. Той позволява безпрепятствено да се придвижва всеки между селищата и хотелите.
Атлантическият път в Норвегия
Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.