Светът е натрупан със разнообразни сензори. Big Brother получава все повече нови способности. Броят и функционалността на устройства за проследяване в действителност растат. Има различни начини за лечение на това, но трябва да призная, че в някои случаи, това оборудване помага за решаване на сериозни проблеми. Едно от най-актуалните направления за развитие на сензорите са местата за паркиране.
Наличието на места за паркиране е главоболие за всеки шофьор в един голям град. В света средно на ден един шофьор е зад волана 60 минути, от който 20 минути губи за намиране на място за паркиране. Възможно ли е да се улесни задачата му? Да, ако поставят сензори във всички паркинги, който ще показват, че мястото е заета или не.
Един от тези проекти сега се реализира в Англия. По план на всеки от 13 милиона паркинги ще бъдат монтирани в асфалта малък диск със сензори. Дискът ще предава информация на базовата станция, а от там могат да я получат и потребителите. На мобилния телефон ще може да се види картата на града с отбелязаните свободни и заети места на паркингите. В зависимост от количеството на свободните  места, районите на града ще бъдат оцветени в различни цветове. Разбира се мрежата от сензори ще сигнализира за паркиране на грешно място.
Друг подобен проект се реализира в Сан Франциско. Компанията SFparк вече е поставила в осем района на града 8200 сензора. За да имат пасажерите достъп до интерактивната карта, трябва да изтеглят специално приложение за смартфона си. Интересно е, че американската компания заедно с градските власти вече са монетизирали проекта. Цената на места за паркиране зависи от цялостното натоварване на областта. Свободните места в „синята зона“ струват 25 цента, а в „червената зона“ 6 долара.

Vincent Callebaut е известен със своите невероятни архитектурни проекти на бъдещето. Фирмата е специализирана не само в създаването на проекта за жилищни сгради, но и други конструкции, като ферма за водорасли и водородни дирижабли. Изглежда хората сериозно са се замисли за озеленяването на планетата и търсенето на алтернативни източници на енергия.
Предложеният проект е предназначен за Шанхай. Градът на бъдещето ще бъде разположени по крайбрежието. Според учените, един хектар от водорасли може да произвежда 120 пъти повече биогорива от соята и слънчогледа. Във водораслите са открити ензими, които служат като ефективен катализатор. В резултат на биохимичните процеси водораслите могат да станат източник на водород.
Фермата с водорасли се явява истинска биохимична електростанция, способна да поглъща СО2 като основна хранителна съставка на фотосинтезата, а за сметка на това ще произвежда водород. Ферма ще се състои от 4 въглеродни кладенци, в които зелените водорасли ще преработват газирани отпадъци.
В допълнение към производството на чиста енергия, ферма ще служи като станция, чрез която ще се наблюдава морската флора и фауна. Проектът е насрочен за изпълнение през 2030 г., тъй като се приема, че цените на конвенционалните горива ще се увеличи до този момент и по този начин ще се увеличи световното търсене на алтернативни източници на гориво.
Дирижаблите в зависимост от вида ще бъдат използвани за хуманитарни мисии, спасителни операции и  въздушен транспорт. В допълнение те ще могат да бъдат използвани и за да забавлява туристите. Град на бъдещето ще бъде съвсем чист. В бъдеще био-водородните дирижабли могат да заменят модерни средства за транспорт, въпреки че са по-бавни от самолетите. Те развиват скорост едва 176 км/ч. Но имат няколко предимства. Например, дирижабълът не се нуждае от писти, магистрали и по този начин няма нужда да се изсичат горите. Той може да измине разстояние от 5 до 10 000 км.
Дирижабълът може да се използва не само като средство, но и като жизнено пространство, офис, хотели и училища.
За създаването на дирижаблите се планира да се използват наноматериали, които ще обеспечават защитата му от удари, сняг, дъжд и други неблагоприятни условия. Дирижаблите ще бъде прикачен за плаващи станции и ще получават необходимото количество биогорива. Дължината на дирижабъла ще бъде 400 метра, а в диаметър 180 метра. Ще има 67 етажа с обща площ 350 хиляди кв. м.
Такива градове на бъдещето ще бъдат изградени по целия свят.

Замърсяваме не само Земята на която живеем, но сме започнали да трупаме боклук и в космоса.
Международни космически организации са разработили Кодекс за поведението ни в космоса. Той е свързан най-вече с натрупването на боклук в космическото пространство. Проектът е бил приготвен преди две години и половина от Евросъюза. Към групата на инициаторите са се присъединили и американците.
Кодекса представлява набор от стандарти за изпълнение. Документът е насочен към осигуряване на безопасността на всички свързани с Космоса дейности извън рамките на процеса на разоръжаване.
Проектът е предоставен за разглеждане през 2009 г. на Конференцията по разоръжаването в Женева. Малко след сблъсъка на руския военен спътник с космически кораб за телекомуникации на САЩ. Страните, които са подписали споразумението, се задължават да използват пространството „, при пълно зачитане на сигурността и целостта на обектите в орбита.“
Документът е подписан от всички европейски страни и Русия. Една от последните норми в Кодекса е приета и от САЩ.
„Дългосрочната устойчивост на космическата среда е сериозно застрашена от космически отломки и действията на безотговорни страни“ – каза в изявление Хилъри Клинтън. В документа не се уточнява, за кои действия става въпрос.
Клинтън предупреди, че САЩ няма да подкрепи този вариант на документа, който по някакъв начин ограничи дейността им в космоса, свързани с националната сигурност и способността да „защитят себе си и своите съюзници.“

В продължение на много години, учените са разработили много начини за производство на енергия от възобновяеми източници, но те са доста скъпи, а това винаги е била основна пречка за по-широкото приемане на екологичните технологии, а икономиката продължава да се застъпи за използването на изкопаеми горива.
Наскоро, британската компания Ecotricity въведе нов проект, с което цели да докаже на света, че всичко е на път да се промени към по-добро.
Проектираният от инженер. Алвин Смит генератор SeaRaser използващ приливна енергия ще може да реши два основни проблема, пред които са изправени разработчиците на технологии за възобновяема енергия – да се осигури постоянен източник на енергия, като същевременно се намалят разходите.
Когато нивото на океана се повиши, то кара двете шамандури на генератора да се движат нагоре и на долу. Тези шамандури, на свой ред изпомпват морска вода чрез тръба до крайбрежната турбина, която се задвижва и генерира електричество.
Системата е проста, чиста и евтина, тя може да бъде икономически най-ефективният начин за производство на електроенергия в света.
В системата SeaRaser голяма част от скъпоструващите електрически компоненти са изнесени на брега, където са защитени от въздействието на морската вода и са лесно достъпни за обслужване. Между другото, както твърди компанията, SeaRaser също може да доставят енергия при изпомпване на морската вода в крайбрежните резервоар, където хидротурбините ще доставя допълнителна енергийна мощност.

Джулиана Асанжа и спонсорите на проекта Wikileaks купуват кораб за транспортирането на сърварите му на друго място извън юрисдикцията на САЩ. Има информация, че сърварите на Wikileaks  ще се поставят в международни води. Очевидно е, че центровете за данни в морето могат да се превърнат в постоянен център за текущия Wikileaks, чийто огледални мрежи се намират в Швеция, Исландия и други страни, често сменящи дислокацията си.
В открито море оборудването ще бъде в безопасност и по-спокойно ще работи, без да може да се конфискува. По международните стандарти, ако си на известно разстояние от брега, законите на съответната страна не важат, тогава влиза в сила морското право.
По мнение на специалистите най-вероятното място за инсталиране на сърварите на Wikileaks е Княжество Сийланд, малка държава провъзгласена през 1967г от британския майор в оставка Рой Бейтс. Тя притежава територия от морското пространство намиращо се в Северно море на 10 километра от бреговата линия на Великобритания.Тази част е свързана с Интернет и хостинг на няколко места, връзката се осъществява по WiFi и сателитни канали.
По-рано в Сийланд е работила хостинговата компания HavenCo връзката, на която се е осъществявала от предавател на кораб. Било планирано дори да минат към оптика, но през 2008г. компанията е прекратила дейността си.
Според някои източници, Сийланд отговаря на всички критерии на държавността, посочени в Конвенцията Монтевидео за правата и задълженията на държавите, обаче, до този момент нито една страна все още не е признала независимостта на Сийланд.
Друг вариант е да се поставят на сървъра, на стар военен шлеп в океана.
Въпреки това, експертите обясняват, че движението на сървъри в открито море няма да помогне на  Wikileaks да избяга справедливост, ако те самите живеят в страна, приятелски настроени към САЩ. Дори ако сайтът работи, основателите могат да бъде арестуван.