За кратките 69 години от основаването си държавата Израел се е превърнала в известен център на религиите, политиката и технологиите.

Но знаете ли, че в Израел процъфтява една от най-ярките гастрономически арени в света?

Разположена на кръстопътя на три континента, страната е усвоила кулинарното влияние на много държави и е добавила своя собствена интерпретация.

В самото сърце на Ерусалим се намира пазар, прекрасно място да се опитат уникални ястия, превърнали Израел е една от кулинарните столици на света.

Пазарът се нарича Шук Махане Йехуда, но местните го наричат просто хашук (הַשּׁוּק) – пазар.  Той е пълен с разноцветни, изключително вкусни продукти.

На входа на пазара първото, с което ще се сблъскате е оглушителния шум. Продавачите се надпреварват помежду си, крещейки името на стоката си на иврит: тутим (תּוּתִים) – ягода, анавим (עֲנָבִים) – грозде, римоним (רִמּוֹנִים) – нар.

Позволете на носа ви да ви води и вървете след вкусната миризма на пресен хляб. Вие можете да прочетете следните надписи на пекарните: шифон (שִׁפּוֹן) – ръж, кусмин (כֻּסְמִין)  – лимец, мала (מָלֵא) – пълнозърнесто брашно.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

Органичните полупроводници продължават да привличат вниманието, защото има непосредствено значение за по-гъвкавата и печатна електроника.

Докато необходимите стойности на мобилността на носители на заряда в органични полупроводници се постигат обикновено, то все още съществуват технически пречки, по-специално свързани с производството на устройства.

Производство на такива устройства, трябва да бъдат от високи добивни продукти, но на ниска цена и процесът да е прост и надежден. За някои методи, признати за перспективни, някои въпроси продължават да бъдат проблем. Например, използването на някои токсични разтворители.

Наскоро екип от изследователи от университета Пърдю и Университета на Калифорния Санта Круз съобщи за технология, която е преодоляла проблема с разтворителите, те използват метода на формоване от стопилка. Предложеният метод използва полимерни смеси, които проявяват висока морфологична стабилност и отлична производителност.

Освен това, тънките транзистори били подложени на допълнителна обработка в резултат, на което полупроводниковият полимер бил възстановен след техническата операция рязане и е показал добра подвижност на зарядите.

В република Корея учени са разработили препарат, който помага на растенията да се приспособят към измененията на климата – падане на температурите и влажността.

Според южнокорейската Служба за защита на правата върху интелектуалната собственост, за десет години са подадени почти 340 молби за патентоване на изобретения и продукти, които допринасят за издържане на култури при променени климатични условия.

Един от най-обещаващите препарати се счита торът допълнен с абсцисова киселина – растителен хормон, който привежда растенията в състояние на покой.

Ако климатичните условия рязко се променят, веществото се освобождава автоматично и запушва порите в стъблата. Растенията губят по-малко течност и стават по-жизнеспособни.

Но има един съществен проблем., който не е решен, на слънце киселината бързо се лишава от своите полезни свойства.