Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?

Когато съпругът ми шофира, често е склонен да се разсейва лесно. Постоянно му напомням: „Внимавай, гледай пътя!“ Когато човек е разсеян може да изпусне отбивката за селището, за което е тръгнал.
Някои от нас имат духовен ориентир. Когато се разсейваме духовно, губим Господа от поглед. Някои от нас са започнали по пътя към възстановяването, но все още тънем в мъката, вината, срама, навиците и болките си, а това ни пречи да се върнем обратно и да вземем правилната посока.
Спомни си как Петър  ходеше по водата? Докато той държеше погледа си върху Исус, правеше невъзможното. Но когато отклони очи от Исус и погледна надолу към водата, потъна. Причината, поради която някои от нас потъват днес е, че гледаме към проблема и обстоятелствата. Погледнете към Господа!
В продължение на векове моряците използвали полярната звезда за ориентир. Те биха могли да се движите на базата на нещо непроменящо се в живота им.
Ние също имате нужда от нещо, което не се променя в живота ни. Това изключва човешко същество, защото хората се променят. Трябва да има нещо, което не се променя. Разбира се, тези дни ние не се нуждаем от Полярната звезда, защото имаме GPS. Тъй като това устройство е свързано със сателит с неизменна отправна точка, тогава можем да разберем къде сме, къде трябва да отидем и как да стигнем до там.
Всеки се нуждае от GPS за цялия си живот. И това е Исус Христос! Докато всичко останало около вас се променя, Христос винаги ще ви бъде един и същ. Това е нашият фокус: „… трябва да държим очите си на Исус, който ни води и прави нашата вяра пълна“.

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“

Навярно ще се съгласите с мен, че красотата е субективно понятие, даже в рамките на обществото.
По-рано на мода са били по-пълните, закръглени и с бледи лица момичета, а сега – тънките, с лек тен и не толкова кръгли лица. Всяка страна си има свои критерии за красотата, но въпреки всичко жените се опитват да влязат в някакви определени рамки, съответстващи на някакви стандарти, за това те често не харесват външността си и се опитват да я изменят, а трябва да се разделят със своите комплекси.
Всъщност, истинската красота на жената е нейното вътрешно състояние.
Когато тя започва да се чувства като жена, изпълнена с хармония и радост, тя става необикновенно красива и привлекателна за хората около нея.
Една от грешките, които допуска една жена е да забрави за себе си и че тя все пак е жена. Ако си се родила жена, то бъди жена прекрасна, вдъхновяваща и сияеща.
А какво се получава в същност?
Некрасиви, като вятър се носим забързани към работата, цял ден се въртим като хамстер в колелото и вечерта падаме изтощени, опитвайки се да решим всички проблеми, защото мъжът ни не желае или счита, че не може да се справи правилно с тези въпроси……
Когато играем мъжки роли, гибим същността си като жена.
А не е ли по-добре така?
Събуждате се с усмивка на лицето. Поглеждате в огледалото и виждате там прекрасна и щастлива жена, достойна за всичко най-хубаво. Позволете си да бъдете слаба и с удоволствие приемайте помощта от мъжете около вас. Така всеки ден ще улавяте нежните и възторжени погледи на любимия.

Възможността да споделят помежду си своите емоции, чувства, тревоги, страхове и проблеми, е неразделна част от брачния живот.  Това е много важно.
В една връзка с любим човек трябва да бъдеш в състояние да се разкриеш, да не се страхуваш да се покажеш. Тогава в брака можеш да бъдете самия себе си и няма да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.
Обикновенно съпрузи, които не са уверени в себе си и не се уважават, се страхуват, че ще бъдат отхвърлени. Винаги намират извинения, оправдния, за да не говорят и да не споделят чувствата си.
Смятате ли, че двама души могат да се разберат без думи? И това става, но не и при изграждане на първоначалните взимоотношения. Това може да стане, когато двама души са живели в разбирателство и хармония дълги години. Тогава всеки един от тях знае как ще реагира или какво ще каже другият в дадена ситуация.
Мълчанието в съпружеските отношения не се приема добре.
Ако един от съпрузите не говори, предизвиква у другия чувството за вина. Дори може да се възприеме като наказание.
Много хора изпадат в отчаяние, защото когато се опитват да обсъдят проблемите в брак, партньорът се ограничава до едносрични отговори на въпросите.
Ако единият от съпрузите настоява, старае се да разбере, какво изпитва и чувства другия, предизвиква отдръпване. В крайна сметка двойката остава разединена, което разрушава взимоотношенията между двамата.