Някои скептици казват: „Какво толкова се е случило? Просто съвпадение. Влязъл човек в храма и станало чудо, оздравял.“
Но дали това е така? Нека да видим какво казва науката за това.
Учените са доказали, че по време на молитва човешкия мозък работи по определен начин. Това състояние може да се сравни с това състояние на бебето, когато то е просто щастливо, без да знае защо. Просто детето се чувства близо любящи си родители, чувства, че те го защитават и се грижат за него. Това е щастие „без причина“ и спокойствие.
В такова състояние се намира човек, когато се моли на Бога. Изследователи са открили, че искрените молитви преминаващи през терзания и болка, нормализират кръвното налягане и стреса напуска човека. За това вярващите хора живеят повече и по леко понасят трудностите и мъките. Усещането за щастие, покой и защитеност прониква в душата и изцелява тялото им.
Канадски невролози и невропатолози са потвърдили, че хора, които знаят как да се молят усърдно, практически не изпитват нервни разстройства и сривове. Те се тревожи по-малко за големи и малки неуспехи в живота, по-малко се разочароват, не се огорчават и се чувстват защитени.
Въпреки това, не всяка молитва е ефективна. И вярващите са наясно с това.
Молитва чута от Бога е тази, която ни позволява да се издигнем над суетата, обидите и да видим всичко наоколо от горе, да разбираме, че освен земния свят има и небесен. Има преходност и вечност.
В такива молитви е изненадващо, че изчезват или намаляват ритмите в кората на главния мозък. Достига се чувство на мир и просветление. Най-дълбокото потапяне в молитва води до забележимо подреждане на биоритмите.

Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..

В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

Статистиката свидетелствува, че хъркането на един от съпрузите е честа причина за семейни скандали и препирни. В някои случаи, хъркане може да бъде основа за пълно скъсване на отношенията.
Създателите на високотехнологична лепенка, която се използва нощно време и не причинява никакви неудобства на спящия, твърдят, че са намерили най-ефективното решение на проблема с хъркането нощем.
Лепенката, която съдържа батерия и предавателно устройство, се закрепва под брадичката и изпраща сигнали, които стимулират подезичния нерв, отговорен за активиране на мускулите на ларинкса. Този подход дава възможност за непрекъснато дишане и премахване на основната причина за хъркането.
Нововъведението действа до 12 часа.

Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.