Познавам човек, които се бори непрекъснато за правдата, като „изобличава всяко непристойно поведение“. Най-напред той беше православен, после католик, след това мигрира между различните протестантски общности и навсякъде нещата се развиваха по един и същи начин.
Първоначално всичко е наред. Всички харесва и е приятен за околните. Открит, щедър, ревностен християнин, търсещ Господа. След това той открива някъде „непристойно поведение“ и започва да го „изобличава“.
Другите се изненадват, какво е това? Но като добри християни, размишляват над грешките си: „Може и да не сме прави, този човек добре се държеше преди….. Хубаво е, че все пак забелязва какво трябва да се коригира……“.
По-нататъшните осъждения на този човек придобиват неадекватен характер. След голям скандал и множество караници, нашият борец е отстранен, за да се появи някъде другаде и да започне пак отначало.
Това е като някакво психическо разстройство. Когато някой се опита да му обясни, че причината е в него, а не в другите, той започва яростно да отхвърля такава възможност. Във всички конфликти, които са възникнали, той е напълно прав и чист. Същински борец за правдата, страдащ от тормоза на лицемери и мошеници.
Когато човек е обхванат от страстта да изобличава, да показва на ближния пороците и недостатъците му, той наизустява определени библейски стихове с които „смазва“ грешниците.
Но главният проблем е, че човек не вижда тежкото си състояние, което е много по-лошо от това на тези, които осъжда.
Нека да помислим, какво представлява изобличението? То е различно от насочване на ближния към собствените ни цели, използвайки наши методи. Целта на изобличението е помирение, възстановяване на връзката на човека с Бога и ближния. Истинският изобличител не желае да стъпче, да унищожи, да заклейми, той се стреми да лекува и да възстановява това, което е било повредено от греха.
В противен случай, то служи за разрив във взаимоотношенията с другите. Не към изграждане, а към разрушаване. За това, когато искаш да осъдиш публично някого, помисли добре, изобличение ли е това изобщо?

Защо да лиша съседа си от вещите му, щом той не иска? Представете си това като аргумент за честност.

Позицията сякаш е: „Честен съм, защото нямам причина да крада“.

Отговорът на крадеца е ясен и съкрушителен: „Лишавам съседа си от вещите му, защото ги искам аз самия. И го правя против волята му, защото няма как да го накарам да се съгласи.“

Хората, които ви обкръжават са вашето огледало. Те отразяват особеностите на личността ви. Дали знаете това или не, дали го вярвате или не, дори и да не го осъзнавате то е така.

С други думи ако съпругът ви е груб, ако служителите лошо се отнасят към вас, шефовете ви се увесват на врата ви, това означава, че вие сте им позволили това по някаква причина.

На вас това ви харесва, макар и да го отричате.

Ако някой многократно ви мами, това не е просто доверчивост, вие имате склонност към мазохизъм. Така, че не обвинявайте никого за това и не се обиждайте на някого.

Един човек дошъл при един учител и му казал:
– Научи ме да се моля.
Учителят отговорил:
– Когато се молиш част от ума ти е зает с други неща.
– Не разбирам какво искаш да кажеш. От няколко месеца не мога да се моля на Господа по някаква причина, но не знам каква е тя.
– Ти ми каза: „ Научи ме да се моля“, но нищо не каза за Господа. Молитвата, която водиш вече няколко месеца е насочена към съседите ти, защото ти постоянно се чудиш какво си мислят за теб. Молитвата ти е включвала и парите като идол, защото ти непрекъснато ги желаеш. Когато се молиш ти се обръщаш и към други идоли, например, свързани със твоята безопасност и т.н. Тъй като имаш прекалено много богове на които се молиш, няма нищо чудно, че не остава време да се помолиш на истинския Господ.

Каква е причината по-голяма част от германският народ да покрепят Хитлер?

Национализмът на Хитлер не е пропаганден лозунг, а е реализиран в действителност.

Ето и някои от мерките взети в социалната политика на Хитлер преди войната: въвеждане на платени отпуски за работниците и служителите, удвояване на продукцията, подръжка на масовия туризъм, създаване на първия евтин и достъпен „народен“ автомобил – „ Фолксваген“, въвеждане на пенсионната система и прогресивно данъчно облагане. Списъкът може още да се продължи.

След войната се осигурявали семействата на войниците. Те получавали 85 % от основната заплата, докато семействата на британските и американски войници по- малко и от половината.

Освен това, в хода на войната с нечувани мащаби, нацизмът успял да обезпечис невиждано, даже равно на нивото по благосъстояние, социално равенство и вертикална социална мобилност.

Ето защо режимът на чудовищните и масови престъпления се е ползвал с огромна народна популярност.