Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

На 5 декември 1909 г. на брега на Черна река в Петербург се състоял дуел между Николай Гумильов и Максимилиан Волошин. Нито един от поетите не пострадал, но дуела е влязъл в руската история на дуелите заради комичната си причина …
Седейки на чаша чай, двамата добри приятели Максимилиан Волошин и Елизабет Дмитриева решели да позабавляват публиката. Те написали няколко портични произведения и ги публикували под испанското име Черубин де Габриак.
Почитателите на поезията била във възторг, те искали не само продължение на написаното, но и да се запознаят с прекрасната поетеса. Мистериозната испанка не бързала да се покаже на света, но продължавала да публикува свои произведения, които читателската аудитория очаквала с нетърпение.
Един от най-нетърпеливите бил поетът Николай Гумильов. Той се влюбил в непознатата поетеса, четейки стиховете ѝ. Волошин и Дмитриева, се смилили над него и му разкрили истината.
Реакцията на Гумильов била непредсказуема.  Той гневно избухнал и призовал Волошин на дуел. Мястото на дуела било избрано на брега на Черна река, където се стреляли Пушкин и Дантес.
Николай Гумильов бил сигурен, че ще се разправи с противника, но Волошин се изплашил и поискал да се помирят.
На път за Черна река, Волошин загубил галоша си и в крайна сметка закъснял за срещата. За негово щастие, Гумильов бил толкова ядосан заради забавянето на противника си, че ръцете му се тресели от ярост, за това куршумат му пропуснал. Тогава Волошин стрелял в небето.

Ако усетите, че няма кой да ви съчувства, да ви разбере и помогне, винаги можете да се обърнете към Бога.
Той винаги плаче за нас и ни съчувства в скръб, болка или беда. Радва се на победите ни, насърчава ни и подкрепя.
Бог никого не оставя без утеха, това е много важно да запомним, особено в случаите, когато смятаме, че не ни върви, че сме се провалили или няма изход за нас.
Когато общуваме с Бога можем да осъзнаем причината, която ни е попречила да успеем в дадено начинание. И тогава, разбирайки какво ни е спъвало, след покаяние, с Божия помощ преодоляваме изпречилото се препятствие пред нас.

Димитрина, съпругата на Тодор, беше известна със своята прямота, твърд характер и голяма привързаност към семейството. Като всяка умна жена тактично си затваряше очите за дребните авантюри и отклонения на мъжа си. Приемаше ги като мъжки прищевки за доказване на мъжественост.

Тя знаеше, че в крайна сметка блудния син ще се завърне. Връзките му бяха единични и мимолетни. В нито един от случайте нямаше причина за безпокойство. С насмешка наблюдаваше безкруполните атаки на жените, които търсеха някаква облага от него.

Но сега нещо ѝ подсказваше, че нещата с Росица бяха малко по-различни. Сремежът на малката беше малко по-целенасочен от амбициите на досегашните жени, които го преследваха. До сега Димитрина не бе забелязала реална заплаха за семейството си.

Росица демонстрираше буйни страсти, които не изгаряха, а се възпламеняваха отново. Зад амбициозната самонадеяност на малката, Димитрина усещаше маниера на мъжа си. Той подхранваше и насърчаваше ухажорките си, за да дразни жена си, Понякога той всичко правеше на инат, за да смаже гордостта ѝ

Димитрина вярваше, че пътя на всеки човек е предопределен  и че има видов ден.

Честите отсъствия на Тодор не я впечатляваха. Приемаше, че той иска да я изкара извън релсите. Тя свързваше сегашните му прояви с особеностите на възрастта и издигането му, както в йерархията, така и финасово.

Но в едно беше сигурна, че като се нащурее, пак ще се върне в семейството си.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.