Това беше скандалът на десетилетието. Бившият финансов министър беше мъртъв. В медиите обявиха, че се е самоубил. От тази новина се развихриха множество предположения за причините на тази смърт. Не можеш да запушиш хорската уста.

– Много е откраднал, а после не е могъл да скрие това, което не достига, – твърдяха едни.

– Нещо горе не са се споразумели, взели са пари, а него са го набедили, – прибавяше друг.

– Набедили, глупости! И той е крал заедно с тях, – недоволно клатеше глава трети.

Щом хората не знаеха причината, можеха само да гадаят. Едни го защитаваха, други го коряха, а трети го плюеха.

И изведнъж всичките им теории се разбиха на пух и прах. Това, което бе станало, силно ги разтърси.

Представители на финансовото министерство, които в началото признаха, че финансовия министър е отклонявал крупни суми към частни сметки в швейцарски банки, разкриха, че тези пари са отивали за най-бедните хора.

В продължение на 4 години видният финансист е отнемал от богатите и е давал на най-бедните. Той е водил на своя глава война с глада и бедността. Ловко е прикривал действията си в отчетите на финансовото министерство. Първоначално от министерството смятаха:

– Министърът е правел това за сметка на крупни износители на оръжие.

Но парите, които трябваше да отидат в джобове на тези бизнесмени, са използвани за съвсем други цели. Те са отишли да облекчат гладуващите в Африка и болните в Индия.

Само за един ден този човек от мошеник, се превърна в застъпник и покровител на бедните. Навярно е съзнавал риска, който поема, но го е направил в името на гладните и слаби хора на планетата. Така той е спасил живота на хиляди хора…..

На едно момче възрастните често задавали въпроса:
– Какъв искаш да станеш?
Но момчето никога не отговаряло. Веднъж баща му решил да разбете причината синът му да не отговаря на този въпрос.
– Защо не отговаряш, когато те питат какъв искаш да станеш? Нима това не е важно за теб?
– Не разбирам, – казало момчето, – защо ме питате. В края на краищата, аз вече съм.

Димитър беше едър, но добродушен. На всеки се усмихваше и дори да го обидеха, на никого не отвръщаше със зло.
Веднъж срещна Павката. Бяха приятели от деца.
– Знаеш ли, – започна тъжно Димитър, – мои познати и колеги престанаха да общуват с мен, когато престанах да пия. Срещнах вчера Борис, ти го знаеш, от съседния вход. Седнахме да побъбрим в кафенето и аз си поръчах чай. И като започна: „Ей, приятелю, какво се е случило с теб? Защо не пиеш? Болен ли си? Какво мога да говоря с теб щом не пиеш?
– Така навсякъде ли е? – попита го съчувствено Павел. – Как те възприемат в непозната компания?
– Виж, – започна да ги оправдава Димитър, – те не са алкохолици, но според тях човек не може просто да спре да пие без някаква основателна причина.
– Може би смятат, – каза Павел, – че щом не пиеш ти скриваш някакво страшно заболяване?
– Аз станах баща, – засмя се Димитър. – Искам да имам ясен ум и да бъда пълноценен помощник на съпругата си.
– В нашето общество, – поклати глава Павел, – трудно се приемат хора, които се различават от общата маса, това се отнася не само за пиенето.
– Е какво, – с болка каза Димитър, – трябва да бъда на щрек? И ако направя нещо различно от другите, трябва да обяснявам защо постъпвам така?
Въпросите бяха много, но те не решаваха проблема. Ако не правиш, както другите, значи се цепиш от обществото. А кое е правилно или не, няма значение!?

Сервитьорката приближи до него и го погледна въпросително:
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи? – попита момчето
– 60 стотинки, – каза жената.
Момчето бръкна в джоба си. Извади една шепа монети и внимателно ги преброи.
– А колко струва сладолед без нищо?
Сервитьорката явно с гримаса изрази недоволството си.
– Двадесет и пет стотинки, – кратко отсече тя.
Момчето отново преброи стотинките си.
– Искам само сладолад, – реши то.
Сервитьорката донесе сладоледът, хвърли го на масата и се отдалечи.
Детето дояде сладоледа, плати на касата и си тръгна.
Когато сервитьорката се върна да почисти масата, камък ѝ заседна в гърлото.
На масата до празната кофичка от сладолед лежаха подредени монети. Точно двадесет и пет, това беше нейният бакшиш.
Никога не прави извод за човек, преди да разбереш причините за неговата постъпка….

Преди 25 години на мястото на Дубай е било пустиня
Днес този град се е изменил до неузнаваемост. Превърнал се е в един от най-гъсто населените и икономически развитите места на Обединените арабски емирства.
Фантастичната трансформация на този мегаполис, не е единственият пример, как един град може да се измени до неузнаваемост за няколко десетилетия.
Такива градове са и Шанхай, Ню Йорк, Бостън, Париж, Токио, Джакарта…..
За съжаления в историята е известно, че някога в процъвтяващите градове настъпава упадък и по някаква причина те изчезват от лицето на Земята.
В това нагледно можем да се убедим при прегледа на градовете, по улиците, на които вечв не се ходи, но все още можем да се запознаем с тях.