Тя се усмихваше, когато хората й се подиграваха на това, което мислише  или правеше.

– Не позволявай да те разстройват, – ми казваше тя, когато се ядосвах. – Така върви историята. Трябва да мине много време, за да се промени нещо. Всеки, който се опитва да го направи, е жестоко осмиван от тези, които искат нещата да останат същите. Виж борците за отмяна на робството. Как ли не са ги наричали? „Натрапници, глупаци, смутители“. Погледни жените, които са се борили да гласуват. Наричали ги: „Агресивни мъжкарани! Вандали! Срам за женския пол!“ Подигравките само доказват, че сме на прав път.

Лошото е, когато хората от властта не те забелязват. Щом започнат да те хулят и да викат, че си заблуден глупак, вече си силен. Тогава те започват сериозно да се притесняват. И изведнъж си не само глупак, но и много опасен. Опитват се да накарат тези, които не са на твоя страна, да ти се подиграват.

Ако не могат да те оборят с аргументи, замерят те с каквото им попадне.

Когато забележиш, че опонентите започват лично да се заяждат с теб, бъди сигурен, че вървиш към победа.

През 1986-1987 между Чад и Либия е имало военен конфликт, заради правото на контрол върху тясна ивица на границата между тези страни.
Войските на Чад били много по-слабо оборудвани технически, но спечелили крайната победа. Един от решаващите фактори за успеха изиграла пратката на Франция за Чад, състояща се от 400 джипове Toyota,
Този конфликт е влязъл в историята под името Toyota War.. Това е единствената война, наречена на марка автомобили.

През 1862 г. гърците свалили крал Отон, но от идеята за монархия не се отказали. Решили да изберат нов монарх чрез референдум.
Кандидатите нямали бюлетини и всеки гражданин можел да предлага свой кандидат.
Убедителна победа с 230 хиляди гласа, повече от 95%, спечелил синът на кралица Виктория, принц Афред, но той не можел да стане крал, защото много преди това Великобритания, Франция и Русия подписали договор, според който нито един член на кралска фамилия не можел да заеме гръцкия престол.
Поради същата причина от трона се отказали и много други кандидати. Само срещу датския принц Вилхем, който набрал само 6 гласа и бил на 18 място, нямали възраженения.
Имено той, под името Георги, управлявал Гърция през следващите 50 години.

В историята имаше малко щастливци. Те рядко се мяркаха из страниците й.
Историята се създаваше от хора с очи, възпалени от безсъние, минали покрай радостите на живота с празни ръце, като последни бедняци. Въодушевявало ги е някаква голяма цел, която повечето пъти остава непостигната докрай.
Какво ли ще направиш ако знаеш, че си от ония странни завоеватели, които след всяка своя значителна победа, вместо да се приближаваш към целта си, към големия успех,  непрекъснато и безнадеждно се отдалечаваш от нея?
Кой знае, може би откриваш върховно удоволствие в работата, която  постепенно те приближаваше до онова, което е осъзната или още неосъзната цел в живота ти.
Но вероятно ти прибягваш към самоограничението от страх да не изпусне главното, да не отклони очите си от най-важното. Като александрийските аскети, лакомници по природа и сластолюбиви, които бягат в пустинята, за да се спасяват от самите себе си,  за да се преборят със страстите си, които обикновено се появяваха в рогатите образи на дяволи изкусители.

Скръбта, радостта и кафето имат еднакво въздействие върху клепачите. Александър Велики, който спял толкова дълбоко в навечерието на не знам коя си битка, надали през нощта след победата е можел да заспи.
Но защо да търсим сън и сънища, когато самата истина, или действителността, както казваме днес, е по-сладка от всеки сън?
Кой би могъл да си спомни без съжаление и вълнение за безсънната нощ, която е прекарал, след като е спечелил по-голяма сума пари, победа в надпревара или първата целувка от  любимата си?