Девет американки тайно даряват хората с пратки донасящи щастие в продължение на 35 години. За тази секретна мисия не знаели дори техните съпрузи.
В Западен Тениси, не далеч от Грейсланд, девет жени, или както те обичат да се наричат, „Деветте Нан“ се събират през нощта, за да донесат щастие на хората. Точно в четири часа започват ежедневните си навици, ритуал, които дори техните съпрузи не знаели за 30 години. И всичко започвало с печенето.
Една от тях пресявала брашното, друга приготвяла яйцата, трета тиганите…. Сменяли си често местата в зависимост от настроението. Но те имали една главна между тях, която обикновено била най-възрастната.
През оставащите три часа деветте жени пекат стотици пайове, след това незабелязано ги давали на хората в нужда, оставяйки след себе си само слаб аромат на ванилия и лимон.
Шофьорът, който разнасял стотици пратки от този вид, не знаел с какво се занимават тези жени. Той не знаел, че е част от техния план, но с радост получавал една кутия със вкусен пай за себе си.
Всичко започна преди 35 години, когато жените отново се събират да играят бридж.
Тогава те седели и си спомняли как техните баби и дядовци са помагали на хората. Бабата и дядото на Мери Елен се грижили за четири сестрички, когато майка им починала, а по късно, когато нейните родители се нуждаели от помощ те я взели при себе си.
Бабата на Рут, когато прочитала във вестника, че някой е умрял, изпращала специална торта на семейството. Не било нужно дори да познава тези хора, достатъчно ѝ било да види усмивки на лицата им.
И тогава тези девет жени се замислили как те могат да помагат на хората.
Една от жените предложи да не харчат пари за химическо чистене и за пране, а след това да използва спестени парите за добри дела. Не на всяка от тях било приятно да пере …,, но все пак се съгласили. Така за един месец те спестили 400 долара, а съпрузите им дори не забелязали. Дрехите им били чисти, както преди.
Така жените започнали да се вслушват в разговорите на другите. Те подслушвали, разбира се, с добри намерения, в салона за красота и дори по време на пазаруване. И като чуели за вдовица или самотна майка, който се нуждае от помощ, те анонимно плащали сметките за комунални услуги или купували нови неща за децата.
Те изпращали колет на даден адрес с бележка: „Някой те обича“. Колкото повече хора успели да направят щастливи, толкова по-смели ставали.
Те пътували из бедните райони и търсили къщата, където прозорците имат само вентилатор. Това означава, че хората, които живеят там, не могат да си позволят климатик. Обръщали внимание на тъмните стаи, ако няма светлина, тока е изключен за неплащане на сметката. Те се връщали преди зазоряване, за да изпратят навреме пакетите си.
Техните действия останали незабелязани, докато преди пет години, съпруг на Мери Елън не забелязал, че жена му тегли големи суми пари от банковата им сметка.
Нямало начин как да се скрият нещата. Така след 30 години била разкрита тайната мисия. Съпрузите им веднага предложили помощта си. Така се включили и децата им и започнали да кроят нови планове.
Сега разполагат с ресторант, който бил собственост на сина на една от жените, което им позволявало преди да дойдат работниците сутрин да извършват благородната си дейност. Те дори наели „координатор на щастието“, лице, което подслушвало разговорите на хората. Помолили момичето, което се занимава с това да не разкрива „тайната“, така че родителите ѝ смятали, че тя се занимава с маркетинг.
За последните 35 години тези девет жени са пожертвали 900 долара в местната община, но това не означава, че не им е останало време за приготвяне на малки пратки на щастието. Понякога те просто взимат телефония указател и изпращат торта на някой адрес.
Не всеки има баба и дядо, които да се грижат за тях, но тази група жени искала да покаже на хората, че някой се грижи за тях. Те искали да зарадват някого, да го направят щастлив.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ  от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ  200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.

Световната икономическа криза се добра и до Нобеловата награда. Съветът отговарящ за фонда на Нобел е съобщил, че намалява размера на присъжданата награда с 20% поради тежкото финансово състояние.
Следва да се отбележи, че разходите на Нобеловия фонд в последното десетилетие надвишава дохода от инвестирания капитал, оставен от Алфред Нобел. Поради това, Управителният съвет е решил да преразгледа оценките на разходите за церемонията по награждаването, както и работата на Фонда.
Намален е и размерът на наградата. Тя в момента е 10 милиона шведски крони. Съветът на директорите е решил да го намали до 8 милиона евро, което е приблизително 1,1 милиона щатски долара.
Поредната церемония по връчването на Нобеловата награда се състоя през декември миналата година в Стокхолм и Осло. Според традицията тя е била много пищна. Дипломите, златните медали и парите от наградата са връчени лично от краля на Швеция Карл XVI. След това в сградата на кметството се е състоял банкет, който е завършил с Нобелов бал.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. в пет номинации, съгласно завещанието на Алфред Нобел, за изключителни постижения във физиката, химията, медицината, литературата и принос за насърчаване на мира. От 1969 г. се присъжда и Нобелова награда по икономика.