Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.
– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и се замисли.
– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.
Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:
– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.
Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:
– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.
Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:
– Сега е твой ред.
Раздялата казала:
– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.
Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:
– Добре, ще дойда по-късно.
Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.
– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.
Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.
– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.
След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:
– Е, дойде и моето време.
Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.
– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.
Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….
Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:
– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.
– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.
След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.
– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.
– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.
Изумително и такова нещо има в тялото ни!
Именно поради този орган при повече от хората по време на мелодрами се появяват сълзи.
Обикновено човек коментира това така:
– Прашинка ми падна в окото…..
Този орган се активира при мелодрами или наличие на малки частици прах във въздуха.
Резултата се изразява в незначително сълзене на очите.