В махалата често идваше един бял камион, той беше на продавачът на сладолед. Около него бързо се събираха нетърпеливите му малки клиенти.
За съжаление Милен нямаше пари. Затова само гледаше отстрани щастливците наредили се на опашката. Един ден продавачът на сладолед, чичо Кольо, го повика. Посочи му тяхната градина пред дома им и попита:
– Тази градина пред къщата ваша ли е?
– Да, – с гордост отговори Милен.
– Знаеш ли, момче, – каза чичо Кольо, – аз много обичам моркови.
– Ако аз ви донеса моркови…, – запъна Милен, – ще ми дадете ли един сладолед.
– Дадено, – засмя се продавачът и плесна протегната ръка на Милен. – Сделката е сключена.
Радостен Милен изтича към градината, извади няколко моркова и побегна бързо към белия камион.
„Нима и аз ще опитам от сладоледа?“ – каза си Милен, когато протегна ръка и подаде морковите на продавача.
Изведнъж в ръцете му се оказа жадуваното лакомство. Не смееше да го близне, сякаш се страхуваше, че това е някаква приказка и той ще изчезне. Но не сладоледът си остана в ръцете му……
По-вкусно нещо Милен не бе ял живота си. Очите му искряха, а сърцето му биеше лудо от радост.
Тази обмяна на „продукти“ продължи доста дълго време.
Едва по-късно, когато бе по-голям Милен осъзна:
„Колко щедър е бил продавачът към мен. Той не е искал да се чувствам неудобно, нито приятелите ми да приемат неговия подарък, като милостиня и да ми се присмиват“.
Този човек на практика бе показал на едно малко момче какво представлява Божията любов.
Малките жестове на милост, могат да променят денят на някого, а може би и живота му.
