Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

В северната част на Норвегия е намерена най-дългата пещера в света. Нейната дължина е 3,7 километра.
Пещерата е открита в околностите на Сторфьорд, голям фиорд разделящ остров Шпицберген, Баренцово море и архипелага Еджа, Тя не е посещавана от човек до сега.
Учените са планирали да направят в нея изследвания и окончателни измервания, след като снега се разтопи.
Тази пещера е хоризонтална, не много дълбока, възникнала в резултат от ерозия, срутване на скали или карстови процеси.
По предварителни данни, намерената пещера е на шесто място по дълбочина в Норвегия, много е стара и е най-дългата в света.

Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.

В пустинята Сахара в Мавритания се намира едно от най-удивителните геоложски чудеса – Очите на Сахара, още ги наричат структура на Ришет.

По средата на голямата пустиня може да се види формирование, приличащо на биволско око. Диаметърът му е 50 км.

Екипажите на космическите кораби го използват за ориентир.

Първоначално учените са предполагали, че Очите на Сахара са се образували при падане на метеорит на Земята. Но днес смятат, че тези геоложски творения са се оформили при повдигането и ерозията на земята.

Намаляването на едрите хищници води до многократно увеличение броя на тревопасните животни.
В резултат от унищожаването в северното полукълбо на едрите хищници, особено вълци, популацията на тревопасни животни, като например лосове и елени, значително превишава нивото си и внася вреда на екосистемите.
При отсъствието на вълците, броят на големите тревопасни животни се е увеличил шест пъти. Това води до ерозия на почвата, нарушаване на растежа на младите дървета и в крайна сметка до обезлесяване, което е съпроводено от намаляване на биологичното разнообразие.
Числеността на тревопасните животни най-добре се регулира от наличието на големи хищници. Така например, в Европа в области, където има  не само вълци, но и рисове, гъстота на популацията на елените е много по-малка, отколкото в областите, където има само вълци.