Много бих искал да имам любящи, честни и добри приятели, които не са като мен. За да ви разбирам добре, изразявайте се ясно. Аутистите рядко могат да „четат между редовете“. Нашият опит с околния свят е крайно интензивен и често е свързан с много дълбоки емоции. От друга страна, болшинството от неаутисти са свикнали да живеят в света на различни нюанси и отенъци на сивото. Но това е непонятно за нас, защото ние мислим ясно, чрез черно-бели понятия. Ние не винаги разбираме отенъците на сивото и не можем да разберем, как може на някой да му харесва да живее в света на сивото.
Ценя и уважавам усилията на другите да се изразяват ясно. Например, ако ви е омръзнала темата на разговора, то по-добре направо ни го кажете. Просто кажете: „Иска ми се да поговорим за нещо друго“.
Ако сме останали на гости по-дълго у вас, то ни го кажете направо, защото няма да забележим вашите деликатни намеци. Аутистите винаги пропускат непреките твърдения.
Ние не винаги разбираме социалните правила. Имаме точно определени правила за добро и зло. За това следваме тези правила, които смятаме за разумни. Ние можем да нарушаваме „социалните правила“, защото не знаем за тяхното съществуване или те изискват от нас действия, които не можем да извършим, като контакт с очите, запомняне на имената и лицата на другите хора…. В други случаи можем да нарушаваме тези правила, защото ни изглеждат абсурдни. Например, някои от нас възприемат намеците и непреките твърдения като неефективни или нечестен начин за общуване.
Не обичаме местата, където се събират много хора. Обикновено аутистите не обичат да са част от голяма група от хора. Например, вместо да отидем на кино, предпочитаме да гледаме филм у дома в компанията на един или двама приятели.
Освен това, хора, които не познаваме, могат да предизвикат у нас дискомфорт. Ако са ни поканили на обяд, то искаме да знаем предварително, кой ще присъства, за да можем да се „подготвим“ за подобна социална ситуация. Ние можем да откажем поканата, ако сметнем, че няма да можем да се справим със ситуацията. Ако ви откажем да бъдем с вас и вашите приятели известно време, не смятайте, че не ви харесваме. Просто общението с повече от един или двама, изисква много голямо усилие. Не се отказвайте да ни каните. Следващият път може би ще имаме повече желание да се срещнем с някой непознат.
Не ни се обиждайте. Обикновенно аутистите се изразяват направо, а на другите това не се харесва. Не възприемайте това за желание да ви оскърбим. Аз не мога да не говоря направо. В много случаи нарушавам тези „негласни“ правила. В такива ситуации, аз изобщо не знам за тези правила. Дори не разбирам, че съм засегнал чувствата ви.
Понякога ни се иска да бъдем за малко сами. Трудно ни е, когато се намираме между другите хора. Ако искаме да останем сами, не се обиждайте, моля ви.
За нас вие сте странни. Помогнете ни да разберем, как вие възприемате света. Споделяйте вашите мисли и емоции максимално ясно, за да ви разберем.
Аз виждам нормално и чувам добре. Ние пропускаме намеците и трудно се изразяваме, но ние също сме хора като вас. Не ми е приятно, когато хората крещят или говорят с мен бавно, като че ли имам проблем със слуха. Моя слух е много по-остър, отколкото на някои от вас. В някои ситуации моят мозък доста сложно обработва входящата информация. Критиките и забавената реч тук няма да помогнат. Това ме унижава и ме кара да се чувствам като малко дете.
Когато ми говорите, не искайте да ви гледам в очите. Когато ме карат да правя нещо, което не съм в състояние да правя се чувствам зле.
Позволете ни да бъдем аутични! Понякога аутистът може да прави определени повтарящи се действия или да се държи странно. Например, да се разкача, да тръска ръцете си, да заема странни пози, да мрънка нещо под носа си. За нас такова поведение ни помага да се справим с този объркващ свят. Подобни типове поведения ни успокояват и ни помагат да преодолеем стреса. Не ни забранявайте да правим така и не се срамувайте ако ги правим на обществено място, такива сме.
Помогнете ми, ако ви моля за това. Обикновенно аз не мога да правя това, което другите могат. Не виждам нищо лошо в това да помоля някой да ми помогне. Една от ситуациите, в която се нуждая от помощ е, когато съм сред хората.
Позволете ни сами да решим дали се нуждаем от помощ или не. Ние знаем нашите ограничения много по-добре от всеки друг. Нямам нищо против някой да ме помоли за помощ, само че нека това става насаме.
Отговаряйте на въпросите ни. Аутистите са наивни и невинни в разбирането на света. Ние се учим по друг начин, за това често се налага да ни се обясняват неща, които другите разбират интуитивно. Понякога задаваме „глупави въпроси“ на тези, на които имаме доверие. Не търсете във въпросите ни скрит смисъл. Ако питам: „Студено ли ти е?“, това не означава, че искам да се включи печката. По-скоро аз не знам дали ми е студено или топло и се опитвам да разбера какво чувствам и съответно очаквам отговор „да“ или „не“.
Питайте, ако искате да разберете какви сме ние. За мен е лесно да обесня. Много от нас съжаляват, че специалистите не ни питат за живота ни, преди да стигнат до някакви изводи.
Позволете ни да се възползваме от алтернативни форми на комуникации. Много от нас имат сериозни проблеми с речта. за това предпочитаме алтернативни форми на комуникация. За мен това е електроната поща, чата, портативния синтезатор за говор….Когато използвам такава техника, разговора придобива подредена форма, вие ме питате и чакате да ви отговоря. Хубаво е, че тази техника ни ми дава да изпреваря събеседника си и ми позволява да говоря по-удобно.
Позволете ни да помълчим. Някои аутисти, които нормално говорят, имат проблем при претоварване или защото в този момент са изморени. Емоционално претоварване настъпва при наличието на много говорещи хора, тогава аз не съм способен да говоря с вас. Не ме докосвайте и не ме прегръщайте, на мен това не ми доставя удоволствие, но при други аутисти това не е така. По-лесно се изразявам в писмен вид, а не устно. Позволете ми да се изразявам така, за мен това е много важно.
Не ни игнорирайте. Питайте дали искаме да се включим в някое мероприятие и какво не ни харесва.
Някои от нас имат много тежко минало. Не ни питайте, ако сами не пожелаем да ви разкажем.
Простете ни. Ние няма да ви подведем. Аутистите често пропускат правилата и често говорят на забранени теми. Зная, че трябва често да искам прошка от моите приятели. Аз ви прощавам, че не ме разбирате винаги.

Диванът с дългото име Sweet Talk and Dream е едновременно и кухненски бокс, където можеш да обядваш или да изпиеш чаша чай. Това е мека мебел, която става за почивка и за сън.
Диванът изглежда като дебел матрак, разделен на сегменти, които могат да се събират и разпъват, като се моделира нужната форма. В средата на матрака се намира отвор, където може да се постави малка масичка.
Благодарение на сгъваемите сегменти на дивана може да се мине и без възглавници. Когато е необходимо, диванът може да се „подгъне“ и да се опреш на него.
Ако искате да поспите, края на дивана се разгъва, увеличава се полезната площ, а масичката се „отблъсква“ в самия край.
Ярките цветове на дивана повишават настроението,  добавят красота и положителни емоции.

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

Изследователи от университета в Кейо са измислили как растението да изразяват емоциите си.
При демонстриране на системата се използват последователни двигатели, които опъват или отслабват тънки практически невидими проводници, прикрепени към клоните. Командите се дават от специално програмиран софтуер, показанията се анализират от два датчика – микрофон и сензор отчитащ движението.
Авторите са разработили цял набор от различни шаблони изразяващи различни емоции на растенията, намиращи се близо до хората. Например, вашият фикус може да поклати една или повече клонки.
Изследователите подчертават, че откакто правят експерименти с новосъздадената система нито едно растение не е загинало и не е престанало да расте. За сега плановете им са, да създадат комплект от механизми за растения с различен размер и якост на стъблото.

Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.